Фактори за развитие на териториалното стопанство. Факторен анализ. Методи за оценка на териториалното стопанство.
Въведение
Регионалната икономика е един от по-новите и съвременни отрасли, които намират бързо развитие в рамките на традиционната икономическа практика.
Най-общо основните задачи на регионалната икономика са сведени до изучаването и организирането на три основни икономически фактора:
- преимуществата на естествените ресурси;
- икономиите от териториалната концентрация;
- цената на транспорта и комуникациите в териториалната единица.
Оценката и проучването на тези фактори са сложен микс от методи и анализи, чиято основна цел е да отговорят на въпросите свързани с:
- несъвършената мобилност на факторите;
- несъвършената им делимост;
- несъвършената мобилност на стоките и услугите.
В крайна сметка, крайна цел на тези методи и анализи е създаването на перфектна организация по обслужването на добива и ползването на природните ресурси, както и влагането им в производство или предвижването им, така че да бъде постигнат икономически ефект, обоснован на минимизиращ разходите локационен момент.
Именно локацията на ресурси, инфраструктура, труд и т. н. лежат в основата на регионалната икономика и нейната организация. Важен елемент, съпътстващ неизменно локационния процес са факторите, определящи териториалното развитие и степента на локация на икономически елементи в териториалната единица.
Фактори за развитие на териториалното стопанство.
Най-общо тези локационни фактори можем да определим като дадености, които са формирани от естествени природни сили или в резултат от целенасочена човешка дейност.
Разкриването, измерването и управлението им играе важна роля в икономическото развитие на регионалното стопанство.
Един от известните български специалисти в областта на регионалната икономика – проф. М. Генешки класифицира локационните фактори в зависимост от характера на проявлението им в процеса на локация по следния начин:
Териториални фактори.
Според професора това са фактори оказващи пряко влияние върху локацията. Тези преки локационни фактори имат конкретна пространствена характеристика и действат пряко върху интензивността и направлението на локационния процес.
Тази особеност позволява те да бъдат количествено оценявани чрез система от технико-икономически показатели и по този начин да се определя степента им на влияние върху локационния процес и развитието на териториалното стопанство.
Към тази група спадат:
- материално-веществените елементи на производството (естествените природни ресурси);
- реализацията на готовата продукция (потребление и свързани с него разходи);
- населението;
- селищата;
- степен на изградена инфраструктура;
- опазване на околната среда и екологическото равновесие в природата;
- природни условия;
- географско разположение и т. н.
Извънтериториални фактори.
Тези фактори имат косвено влияние върху локационния процес, те нямат конкретно пространствено и количествено измерение и действат косвено в процеса на локализация, като засилват или отслабват влиянието на териториалните фактори, чрез което практически става възможна и тяхната количествена оценка.
Такива фактори са:
- научно-техническият прогрес;
- формите на обществена организация на производството;
- международните икономически отношения;
- икономическата интеграция;
- факторът време;
- стратегическите фактори и т. н.
Тази основна класификация на факторите, оказващи развитие върху териториалното стопанство, може да бъде допълнена с още няколко специфични фактора, които също дават своя принос във формирането, организация и регулирането на регионалната икономика.
Тези специфични фактори се обозначават със следните термини:
Местен вход.
Фактор, формиран от предлагането на непреносими ресурси, намиращи се в пределите на локационната среда.
Местно търсене.
Фактор, формиран от търсенето на непреносими продукти от дадена производствена дейност в рамките на локационната среда.
Преносим вход.
Съставен от предлагането на преносими продукти, доставени от външни, за дадената локационна среда, източници, отразени чрез трансферите (пренесените разходи) от тези източници.
Външно търсене.
Фактор, оформен от чистите постъпления, които може да се получат от продажбите на преносими продукти на външните пазари.
Основните и специфични фактори, оказващи влияние върху развитието на териториалното стопанство, са първичния материал за анализ от страна на регионалната икономика.
Факторен анализ.
Факторният анализ е сложен логически процес, чиято основна задача е да разкрие икономическите преимущества и взаимовръзки, произтичащи от оценката на предимствата и недостатъците на оценяваните регионални локационни фактори, действащи на проучваната териториална единица.
Крайният резултат от факторния анализ често е обвързван с приемането или отхвърлянето на алтернативи за изграждане на икономически обосновани проекти в териториално обособена единица.
От тази гледна точка в анализа са заложени начините за съпоставяне на възможните площадки за разполагането на даден обект по предварително известни данни, като в процеса на съпоставителен анализ се сравняват не толкова икономическите разходи, колкото икономическите последствия и очаквани стопански взаимодействия.
Методи за оценка на териториалното стопанство.
Те представляват важен момент от факторния анализ и са свързани с логическата обработка и оценка на данните, определящи за фактическото състояние на локационните фактори към момента на проучването.
Според Р. Кини съществуват три различни подхода за факторен анализ и оценка на икономическите недостатъци и предимства на териториалната единица, обект на проучването.
Метод на събиране и анализ на данните.
Често условията, в които действат регионалните фактори, отговорни за развитието на териториалното стопанство, са под въздействието на понятието “неопределеност”, т. е. икономическите и стопански процеси в избраната териториална единица са твърде обвързани едни с други, което прави тяхното проявление трудно предсказуемо.
Този метод се основава именно на тази често срещана специфика при проучването на локационните фактори. Именно поради тази причина при този подход се събира по-широка информация, която включва в себе си и информация за околните за териториалната единица, обект на изследване, територии.
Проучват се из основи местните и околни дадености, както и установените между тях взаимоотношения. Въз основа на събраните данни се извежда необходимата информация, като за целта са използват различни статистически и математически модели, които снижават риска при работа в условията на неизвестност.
Такива методи са дървовидната структура за вземане на решения и матричната таблица за вземане на решения.
Метод на моделиране на въздействащите процеси.
Специфичен метод, при който се изгражда етапен модел на икономическия субект, обект на съответен регионален проект, в който се оценява неговата икономическа пригодност в съответствие с оценката на факторите за развитие на териториалното стопанство, действащи в съответната териториална единица.
Оценяваните параметри обикновено са:
- необходимо разположение;
- необходими инвестиции;
- необходима инфраструктура;
- наличие на трудова сила;
- транспортни и експлоатационни разходи и т. н.
На тях се съпоставят най-често изгодата, която може да се извлече от местните локационни фактори, като например:
- наличие на достатъчно природни блага;
- степен на квалификация на местното население;
- наситеност на потенциални местни потребители;
- изградена пътна мрежа и т. н.
Моделирането действа на принципа показан в схема 1.
Входните данни представляват оценката на локационните фактори, действащи в проучваната териториална единица, които биват съпоставяни съответно на оценката на вече изградения модел на регионалния икономически проект.
След сравнителен анализ алтернативата може да се окаже приемлива или обратното – в резултат на слаби или неподходящи параметри на локационните фактори, проекта може да бъде неприемлив.
Експертна оценка.
Експертната оценка е сложен подход за провеждане на факторен анализ, който обикновено се ползва при наличието на голяма доза неопределеност.
Експертът е специалист, който добре познава спецификата на провеждания анализ. На него се разчита да изведе зависимости от анализа, които ще бъдат решаващи при вземането на алтернативни решения за развитието на дадена дейност в определен регион.
Оценките на експертите са винаги количествени, защото се ползват в последствие като отправна точка за сравнителни анализи между приоритетите на различни регионални проекти.
Р. Кини обосновава два начина за извършване на експертна оценка – с точно определение на всяко разпределение на вероятностите и със стандартно разпределение на вероятностите.
Експертът е човекът, който, освен статистическото извеждане на логична информация, подпомагаща крайното вземане на решение, ползва знанията и уменията си за да предвиди крайните проявления и ефект от установяването на регионалния проект.
От тази гледна точка той всъщност установява социално-икономическите, екологическите и други възможни ефекти от развитието на териториалното стопанство.
И въпреки, че този метод се придържа също изцяло към количествени оценки, често се налага взимането под внимание на именно такива последващи моменти от регионалното развитие, които с предните два метода трудно биха могли да бъдат правилно оценени.
На практика методът на експертната оценка може да бъде изключително ефективен при анализиране на локационните фактори, особено когато бива извършван от специалисти в различни области на икономиката.
Също така, той без проблеми съчетава горните два метода в себе си и въз основа на тях придобива голяма достоверност.
Заключение
В заключение може да се тобележи, че развитието на съвременните мощни западни икономики е изключително насочено към развитието на регионалните им икономики.
Голямото предимство, което имат тези страни в своето икономическо развитие идва не толкова от наличието на много ресурси, а по-скоро от факта, че притежават богат управленски опит на регионално ниво, т. е. местната управа умело преценява и работи за подобряването на параметрите на основните локационни фактори (естествено на тези, които може да се повлияе, като инфраструктура, трудова сила, научно-технически прогрес и т. н.).
Един подобен пример е Япония, която по-територия е приблизително голяма колкото България. Тази страна не разполага с големи ресурси, но това не и пречи да е в челните места на световните производители на стомана, електроника и др. ресурсоемка продукция.
Нейната конкурентоспособност е именно резултат от правилно провеждана регионална икономическа политика, най-вече в областта на изграждането на супермодерна инфраструктура и съвременни технологии.
Използвана литература:
- Генешки, М., Регионална икономика, С., 2001 г.
- Георгиев, Л., Регионална икономика, НБУ, С., 2012 г.
(Курсова по Регионална икономика за НБУ)