Търговия с фючърсни контракти

Въведение

С развитието на международната търговия много от условията, свързани с нея се променят също.

Това естествено води до възникването на нови и непознати до този момент рискове свързани с нейното осъществяване.

Още с възникване на търговията по море се появяват и първите форми на застраховка на съпътстващите я рискове, използвани от генуезките търговци в стремежа им да се предпазят от евентуални загуби.

По-късно с течение на времето са възниквали нови и нови рискове свързани със стопанската дейност и международната търговия.

Такива са били пожарите, разбойнически и пиратски нападания, природни бедствия и т. н.

Днес обаче с развитието на индустриалния прогрес много от тези рискове са сведени до минимум и вече не представляват голяма заплаха за вложителите и предприемачите.

Рисковете, които ни поднася съвременния и динамичен свят на финансите и търговията вече имат по-различен характер и са тясно обвързани със самата специфика на пазарната икономика.

Един от най-големите рискове за съвременните производители, вложители и търговци са последиците от динамиката на пазара и по-точно от промяната на цените на стоките и курсовете на валутите във времето.

Този проблем по своята същност е фундаментален и сложен за разрешаване.

Именно, за застраховка от колебанията на цените на стоките и валутите курсове, още през 70 г. в Америка са били използвани първите срочни контракти.

Първоначално са широко разпространени т.нар. “forward” (форуърд) контракти, които за времето си са давали задоволителни гаранции за по-голяма част от производителите и търговците на суровини и материали.

След време,обаче, тези контракти се оказват недостатъчни като форма на застраховка заучастниците на пазара и постепенно се налагат нови форми на договореност – опциите и фючърсните контракти, които като цяло предлагат повече сигурност и гъвкавост на своите притежатели, по отношение на боравенето с тях при хеджиране на риска.

Днес едни от най-ползваните форми на договаряне са именно “фючърсните контракти”, те са естествено продължение и неотменна част от функционирането на борсите по света, затова с помощта на настоящата курсова работа е представена тяхната същност и организация в съвременното функциониране на борсовата и международна търговия.

1. Същност на фючърсните контракти.

По своя характер фючърсите са стандартизирани договори за извършване на срочна покупко-продажба на ценни книжа или борсови стоки, при което две лица влизат в търговски взаимоотношения, където едно лице (продавача) се задължава да продаде на друго лице (купувача) съответната стока или ценни книжа в един бъдещ момент по предварително фиксирана цена.

Фючърсите са неделима, но специфична част от срочните сделки и представляват финансов инструмент, чиято основна цел е да предпази в един дългосрочен план купувачите или продавачите от загуби, предизвикани от промяна на валутни курсове или колебания в цените на стоките или ценните книжа, обект на търговска дейност.

Специалистите наричат този процес на застраховане от подобни явления на пазара с наименованието “хеджиране на срочния пазар”.

Фючърсните контракти се характеризират също с висока степен на стандартизация, както на схемата на действие на сделката, така и на търгуваните ценни книжа и стоки.

В таблицата по-долу е представен кратко сравнение между характеристиките на типичните срочни сделки (forward) и фючърсните контракти.

Сравнителният анализ явно изтъква по-високата организираност на фючърсите, което е важна предпоставка за използването им като по-ефективно средство за защита от колебанията в ценовите равнища на организираните пазари (борси), където те на практика намират единствено приложение.

2. Изисквания към стоките, които са обект на фючърсна търговия.

Както се посочи вече по-горе, при фючърсната търговия се наблюдава една търсена стандартизация на обектите на срочно договаряне.

Ето защо, за да могат да бъдат търгувани с фючърсни контракти, стоките и ценните книжа трябва да отговарят на следните характеристики:

• търгуваните единиците трябва да са хомогенни – това изискване е валидно за всички фючърсни договори. По този начин купувачите и продавачите имат еднозначна представа по отношение на обекта на договореност.
• стоката трябва да има стандартизирано качество – по този начин се избягват спорове по бъдещото приемане и одобряване на съответната стока от страна на купувача, също така стандартизираното качество улеснява страните по сделката при постигането на договореност за стойността на обекта на контракт, т.е. качеството на стоката е база за изчисление на нейната цена.
• предлагането и търсенето трябва да са големи – на практика с фючърсни сделки се търгуват най-вече масови стоки за потребление, защото търсенето при тях е постоянно и засяга широк кръг от участници на пазара, което означава, че в един по дългосрочен план купувачът или продавачът могат да разчитат на реализиране на евентуална печалба от фючърсния контракт.
• обектът на фючърсен контракт се продава само на организирания пазар – не е достатъчно само стоките да бъдат в големи количества и стандартизирани, те трябва да бъдат търгувани на организирани пазари, където цената е регулирана от търсенето и предлагането, т. е. ако пазара не е борсово формирана, фючърсните контракти няма да могат да бъдат ефективно сключвани, защото ще липсват механизми за прогнозиране на бъдещите колебания в цените на стоките и ценните книжа.
• предлагането и търсенето трябва да са променливи и непостоянни – този принцип е в основата на функционирането на борсите, ако даден продукт няма циклично търсене и цената му не се променя в дълги периоди от времето, то той не става за борсова търговия и от тази гледна точка той не е подходящ и за сключване на фючърсни договорености, защото инвестирането в него не среща рискове свързани с колебание на ценовото равнище.
• стоката трябва да бъде дългосрочно съхранима – при фючърсните контракти се налага стоките да изчакват момента на доставка в продължение на много месеци. Това означава, че трябва да издържат на съхранение, докато възникне потребност или необходимост от тяхната реализация на пазара.

В общи линии това са някой от основните изисквания към обекта на фючерсния контракт.

Днес в практиката на развитите европейски, азиатски и американски борси най-добре се търгуват следните видове стоки: метали, енергоносители, влакнодайни материали, месо, млечни продукти, ценни книжа и някой други.

3. Търговия с фючърсни контракти.

Търговията с фючърсни контракти е специфична част от дейността на борсовите пазари.

Факт е, че често фючърсите се използват от различни инвеститори и играчи на пазара за извличане на спекулативна печалба.

Доказано е, че в практиката, при търгуването на срочни сделки, едва 5% от тях свършват с физическа доставка на обекта на договаряне, т.е. останалите сделки са чисто спекулативни и с цел добиване на печалба в определен период от време.

При фючърсите механизма на организиране на печалба е не по-различен от този при другите срочни сделки.

Естествен стремеж при договарянето на фючърсни контракти е постигането на печалба както от купувача, така и от продавача.

За да разясним принципа на действие на фючърсния контракт ще разгледаме следния пример:

На борсата се сключва фючърсен контракт за акциите на Microsoft. Падежа на фючърсния контракт е след шест месеца, а фиксираната цена е $200 за акция, при текуща пазарна цена от $160. В момента на настъпване на падежа съществуват три варианта:

Вариант 1 – цената на акциите се повишава с $50 на акция.

В този случай след шест месеца цената на една акция ще достигне $250, следователно купувачът ще извлече чиста изгода от $50 на акция, а продавачът ще загуби същата сума към този момент, защото не е предвидил правилно повишаването на котировката на акциите на Microsoft.

Вариант 2 – цената на акциите отново е $200 заакция.

Както се вижда няма промяна в цената на търгуваните акции, следователно в този случай нито купувача, нито продавача ще успеят да реализират печалба от сключения фючърсен контракт.

Естествено такава ситуация се среща много рядко, защото пазарът е динамичен и цените непрекъснато сменят своето ниво.

Вариант 3 – цените на акциите спадат с $30 на акция.

Това е последният възможен вариант, когато цената на търгуваните ценни книжа падат надолу към падежа на сключения фючърсен договор.

В такъв случай купувачът отбелязва загуба от $30 долара на акция, която съответно се явява печалба за продавача, който успешно е реализирал ценните книжа преди те да се обезценят фатално на борсовия пазар.

Този случай е пример за далновидна преценка от страна на продавача за възможните негативни промени в котировката на акциите на Microsoft.

Подобно е приложението на фючърсните контракти и на стоковите борсови пазари, където фючърсните контракти имат водеща роля при защита интересите на производителите на различни стоки и ресурси за промишлеността.

За по голяма яснота по въпроса, ще разгледаме пример за организацията на подобен фючърсен контракт, сключен на Чикагската борса, както следва:

На чикагската борса се сключва фючърсен контракт за покупко-продажбата на замразени бройлери. Организацията на фючърсния контракт придобива следния вид:

Наименование на контракта.

Фючърсен контракт за замразени бройлери.

Описание на стоката.

Сурови замразени бройлери с зелена маркировка за чистота на клиничната процедура, според изискванията на Министерство на земеделието на САЩ.

Процедура по сделката.

Процедурата за търгуване, клиринг, контрол на качеството, доставка, цена на уравновесяване и всички други неизяснени параметри в настоящия контракт се уреждат с правилата на борсата.

• Ограничения.
• месеци за търгуване и часове – контракта се търгува по време на определените от ръководството на борсата часове, съгласно решенията на Комисията за фючърсна търговия на САЩ и Закона за стоковите борси;
• търгувана единица – един лот или 40 000 броя заклани и изчистени бройлери;
• стъпка в цената – минимална стъпка в цената кратна на 0,00025 USD за брой;
• дневен интервал за изменение на цената – търгуването на контракта се прекратява при промяна на цената с повече от 0,02 USD за брой по отношение на цената на закриване от предишния търговски ден;
• ограничение на позициите – никой не може да държи открити позиции по-големи от 2000 контракта нето къси или дълги позиции за всички контрактни месеци общо или 500 контракта къса или дълга позиция за отделния контрактен месец;
• прекратяване на търговията с фючърсни контракти – търговията с фючърсни контракти се прекратява в последния търговски ден на месеца, предхождащ месеца на доставка.

Крайният етап от организацията на фючърсните контракти на стоковите борси е също специфичен и гарантиран от редица правила.

За всеки контракт съществува строго определен режим за предаване на стоката с регламентирани дати и пунктове за физическа доставка на договорните количества.

Ето някой от основните задължения на продавачите и купувачите по фючърсния контракт:

Продавачи:

Продавачът е длъжен да уведоми клиринговата къща към борсата за намерението си да осъществи доставка с писмено съобщение по специално утвърден от борсата образец, което следва да постъпи в клиринговата къща не по-късно от 13.00 ч. в деня преди доставката, а борсата уведомява купувача не по-късно от 15.00 ч. на същия ден.

Продавачът връчва на купувача доставна фактура и документи за стоката в деня на предаването, въз основа на които документи компетентните контролни органи извършват проверка на качеството и количеството и издават съответните сертификати.

Задължения на купувача:

Всеки член на клиринговата къща, получил съобщение за предстоящо предаване на стока, следва да депозира в клиринговата къща до 10.00 ч. на следващия ден чек или банков превод за стойността на доставеното количество.

Дължимата стойност е произведението между договореното количество и договорената цена.

След предаването на стоката в съответствие с договорните задължения клиринговата къща прехвърля сумата на продавача.

В общи линии с горните два примера ясно се характеризира същността на фючърсните контракти като срочни сделки.

Важен момент още при тях е изясняването на понятията къси и дълги позиции.

Обикновено за дълга позиция се смята закупуването на фючърсни активи от лица, които смятат, че в дългосрочен план цената по контракта ще се увеличи и те ще могат да добият печалба от това.

Обратно на дългите позиции са късите, при които лица продават фючърсни контракти с надеждата в краткосрочен план цената им да се обезцени и те да ги закупят обратно реализирайки печалба от разликата в цените.

Съществува зависимост между късите и дълги позиции по отношение на промяната в цените на обектите на търгуване с фючърсни контракти.

Принципътосновно е следния – при повишаване на цената на фючърсния контракт печелидългата позиция, а губи късата, при спадане на цената на фючърсния контрактположението се обръща и дългата позиция губи, а късата печели.

Друг интересен момент при търговията с фючърси е участието на клиринговата къща към борсата.

Това е специализиран борсов орган, който следи за изравняването на салдата по позициите и организацията на фактическото изпълнение на фючърсните контракти.

За да могат лицата да сключват сделки на борсата с фючърси, те трябва задължително да са членове на клиринговата къща и да имат собствени сметки при тях, по-които клиринговата къща изчислява суми за внасяне или получаване по съответен фючърсен контракт, в зависимост от това дали цената по него спада или нараства, т.е. клиринговата къща се грижи за изравняването на загубата или печалбата по контрактите още преди сделката да е реално завършена.

Това често налага поради факта, че фючърсните контракти се прехвърлят и търгуват непрекъснато и затова е нужен контрол върху реализацията на печалбите и загубите свързани с тяхното предвижване между играчите на пазара.

Заключение

Търговията с фючърсни контракти е навлязла дълбоко в навиците и организацията на международната търговия.

Към днешна дата фючърсните контракти са претърпели множество трансформации, но най-интересната от тях е, че от средство за защита от рисковете, свързани с колебанията на ценовите равнища на ценните книжа и инвестиционните стоки, постепенно са се превърнали във финансови инструменти за трупане на печалби от спекулативна дейност.

Фрапиращо е, че само 5% от сключените сделки с фючърси завършват с крайна доставка на продукция!

Излиза, чеостаналите 95% са чиста форма на спекула, което в никакъв случай не говоридобре за същността на борсовата търговия.

Тя трябва да свързва крайния потребител с производителя и да гарантира договореност при ясни отношения и правила за търговия, а на практика наблюдаваме как борсата се е превърнала в средище на спекуланти и играчи, чиято основна цел е да реализират печалба на гърба на други играчи и спекуланти, но в крайна сметка винаги в ущърб на крайния потребител на стоки или инвеститор в ценни книжа.

Друг проблем, свързан с фючърсните контракти, е сложната им организация и намесата на клиринговата къща при тяхното обслужване.

Ситуацията с изравняване на сметките е твърде усложнена, въпреки че е създадена за да защитава интересите на участниците в борсовата търговия, тя е мудна и неефективна, защото в крайна сметка при всяко по-рязка смяна на ценовите равнища трябва да бъдат внасяни или получавани разлики по сметките на договорните страни по един фючърсен контракт.

Също така, не трябва да се забравя, че клиринговата къща е централизиран борсов орган, което означава, че малко или много тя ефективно има възможността да манипулира фючърсната търговия, което е опасно явление и не е показателна за борсовата търговия като цяло.

Използвана литература:

1. Елазаров, С., Хр. Миленков, В. Симов, Стокови борси, УИ „Стопанство“, С., 1998.
2. Гочева, Б.,  Владимир Царевски, Финансови посредници и пазари, НБУ, С., 1997.