Резюме на основните икономически идеи и техните представители в Древна Гърция

С възникването на частното стопанство възникват и първите стопански субекти и форми на отношение между тях.

Най-ранни прояви на икономически идеи се срещат в древната история на източните народи – Египет, Индия и Китай.

По-развити икономически идеи се развиват обаче едва в творчеството на древногръцките мислители.

Това е периода 7-8 век преди Новата ера, когато се осъществява преминаването от натурално стопанство към пазарно такова и общественото разделение на труда се задълбочава и преминава от родово-общинна към частна собственост.

През това време се осъществява прехода в Гърция от родово-общинния строй към робовладелския.

Първоначално икономическите идеи са развити в няколко антични художествени произведения и особено в поемите на Омир.

По късно – през 5-6 век пр.н.е. такива идеи се съдържат в прилаганите икономически реформи от древните дайци.

Важно място заемат реформите на Солон от 6 век пр.н.е. и на Перикъл от 5 в.пр.н.е.

Тези реформи са били насочени към създаване на условия за преминаване от натурално към стоковото стопанство и установяването на робовладелческия строй.

Най-пълно икономическата мисъл в Древна Гърция е представена в творчеството на древногръцките философи-енциклопедисти – Ксенофонт, Платон, Демокрит и Аристотел.

Ксенофонт – той обосновава ролята на разделението на труда за постигането на по-добри резултати от стопанската дейност.

Платон – той е основател на философския идеализъм и създател на философска школа наречена „Академия“.

В съчинението си „Държавата“ той излага възгледите си за идеалната държава, която се основава върху 3 групи свободни граждани: „философи“ – съзряват духовността и управляват обществото, „земеделци и занаятчии“ – създават благата в обществото, и „военните“ – които са призвани да пазят имуществото на гражданите.

Той не отнася робите към свободните граждани, а ги третира като „говорещи оръдия за производство“.

Демокрит – той е представител на материалистическите възгледи в философията.

Той развива идеята за единството между човека и природата.

Обяснява разделението на труда с различната природна насоченост на хората. По този начин той обяснява и разделянето на хората на роби и робовладелци.

Аристотел – той има най-големи заслуги към развитието на древногръцката икономическа мисъл.

Аристотел е поддръжник на робовладелската система и я разглежда като естествено състояние на обществото.

Той също обяснява робството с природна предопределеност на робите и ги сравнява с работните животни.

По времето на Аристотел се извършва разширяване на стоково-паричните отношения. Той анализира новите явления, пораждани в този процес, и формулира редица важни идеи, като.

• Приема за основа на стопанската дейност натуралното стопанство, защото то осигурява необходимите блага за домакинството, но препоръчва една част от произведените продукти да се разменят на пазара срещу пари и други стоки, по този начин освен естественото богатство, състоящо се от полезни вещи, възниква и нова форма на богатство, състоящо се от натрупани пари.
• Изхождайки от тези съображения той дели стопанствата на две: „Икономия“ – когато се създават продукти за собствено потребление. Понятието идва от „икос“ и „номос“, което най общо означава „Закон за управление на стопанството“, и „Хрематистика“ – когато се произвежда за пазара с цел натрупване на богатство. Понятието идва от гръцкото „хрема“ – богатство.
• Изследва развитието на размяната и разкрива три последователни форми на стокова размяна: непосредствена размяна стока-стока, опосредствена размяна стока-пари с цел закупуване на друга стока и размяна с цел натрупване на парично богатство.

Аристотел разкрива и някой основни характеристики на стоковото стопанство и търговията и по специално дава характеристика на стоката като единство на потребителна и разменна стойност.

Едната характеристика изразява способността на стоката да задоволява определени потребности, а другата способността на стоката да се разменя за други стоки.