Практически анализ на поведението на мениджър тип „комплексиран“

От възможностите и психическата нагласа на мениджърите от различни равнища в управленската йерархия зависи микроклимата на работната обстановка.

Хората притежават способности да мислят и да проявяват чувства, като много често се случва така, че тези две действия нямат нищо общо по между си.

Именно комплексираността на човешкото поведение под давлението на разминаването между чувства и разум прави всички нас толкова разнообразни като характери и типове на поведение.

Това си личи много и в поведението на управленските кадри. Реакцията на ръководителя при определени ситуации често е атестат за неговия начин на мислене и поведение.

Управлението на другите хора, обаче, е една по-специфична човешка дейност, за която е доказано, че в една или друга степен променя извършващия я човек.

От тази гледна точка, изследователите на проблема са установили, че поведението на ръководителите в повечето случай може да се приобщи към един или друг тип на поведение.

Един от тези модели на отношение към началници и подчинени е поведението на ръководителя тип “комплексиран”.

Поведението на този тип ръководители се характеризира най-вече с проява на неувереност в изпълнението на всекидневните им задължения.

В някои от тези ръководители комплексите избиват в крайности като отдръпване от колектива, взимане на рисковани решения за себедоказване, опити непременно да превърнат всички колеги в приятели и т. н.

Най-показателни са стресовите моменти в работата, когато комплексираните ръководители изпитват истинска паника от неудобното положение, в което изпадат, и търсят начин да обвинят всички останали, но не и себе си за провала.

Подобен тип ръководители могат да развият и лоши привички, като опити за организиране на интриги между колегите, като обикновено се пишат приятели и на двете страни, но зад гърба им веднага се обръщат.

Също така те имат навика да изтъкват връзките си с по-висшестоящите мениджъри, дори и да ги преувеличават. Често комплексираността им избива и в директни нападки срещу равнопоставени мениджъри или подчинени служители, като целта е опонента да бъде напълно обезличен и стъпкан в калта.

Подсъзнанието на тези хора работи непрекъснато, те са чувствителни на околното мнение за тях и често прибягват до устройването на капани за служители, които са изразили по някакъв начин недоверие в техните способности.

Комплексирания ръководител почувства ли се застрашен е способен на всичко, за да защити собствената си измислена кауза.

Подобен психопортрет на комплексирания ръководител ще представим в редовете по-долу.

Мениджърът работи във фирма “Х” ООД, която е един от големите дистрибутори на млечни продукти в София. Управленската ѝ структура се състои от собственик и секторни мениджъри, обслужващи ръководството на определен пласментен сектор от София.

Именно за един от тези мениджъри става въпрос. Този мениджър „Х“ отговаря за един от основните търговски маршрути.

Лицето е приближено със собственика на фирмата и много се хвали, че едва ли не му е дясната ръка.

Любимо занимание на „Х“ обаче е да обхожда отделните отдели през деня, където ужким, че е приятелски настроен, събира информация, за да може после да се покаже пред собственика и пред останалите мениджъри, че е навътре в нещата във фирмата.

Въпреки това колегите му знаят добре, че той злоупотребява с доверието им и зослови зад гърба им.

Скоро в дейността на фирмата се появила нужда от маркетингов директор.

Виждайки негативните черти в характера на „Х“, собственикът решава да повери длъжността на друг секторен мениджър, който по случайност бил най-добрия приятел на лицето в компанията.

Това извадило извън баланс „Х“, който открито се нахвърля върху своя доскорошен приятел и колега, че нямал завършено висше образование, бил обикновен служител, а той с висшето си образование трябвало да го търпи като маркетингов директор.

След този случай лицето един месец не говорило на никой служител, освен по служебна работа. В този период лицето „Х“ става изключително чувствително към оценките на околните си колеги.

Негативизма му идва от това, че е несправедливо пренебрегнат. Той търси отдушник, който намира в лицето на свои служител.

При един случай недоволен клиент нападнал „Х“, че фирмата му кара твърд хляб, при което лицето изпаднало в неловка ситуация, чувствайки се едва ли не той виновен за случилото се.

В този момент, обаче, се намесва подчинен на „Х“ служител, който открито се противопоставя на клиента, че млякото е прясно и затова свидетелстват документите по предаването му.

След тръгване на клиента „Х“ побеснял и се нахвърли върху служителя с думите, че ако е искал неговото мнение щял да го попита, и че е по-добре когато той говори с клиенти да не му се пречка.

Това било формалния повод „Х“ да набележи служителя за жертва. За да избие комплексите си той започнал да го тормози като непрекъснато звънял по вътрешната линия и затварял телефона, щом служителят вдигне.

На всички оперативки във фирмата той задължително си намира повод да го критикува, дори стига дотам, че лично кара колегите си да звънят и да затварят, а той през това време подслушва на вратата дали служителя няма да изпусне някоя ругатня по техен адрес.

За съжаление подобен тип ръководители са голяма напаст, те непрекъснато търсят жертва, която да нападат, избивайки по този начин комплексите си за малоценност и недооцененост.

Комплексираните ръководители имат завидната способност да тровят работния климат във фирмата като цяло. Те си бъркат носа навсякъде, от където могат да сметнат, че ще извлекат интрига.

Те трудно стават за колективни действия, пък дори и да участват винаги изтъкват своя принос пред останалите.

Единствения подход към тях, който може да даде резултат, е, ако е възможно да бъдат изведени извън структурата на фирмата, т.е. да им бъдат възложени задачи, които са свързани и с работа извън офиса на фирмата.

По този начин контактите им с останалите служители ще бъдат сведени до минимум и като цяло насочени единствено към работата.

Липсата на възможност да създадат по близък контакт с подчинените си, ще им помогне да не се чувстват незаслужено обидени или пренебрегнати по някакъв повод.

Дистанцията между него и околните също така ще му помогне по-добре да прикрие своите комплекси и като цяло ще чувства повече сигурност от това, че околните не го познават добре.

Използвана литература:

1. Панайотов, Д., Организационно поведение – новата парадигма, НБУ, С., 2013.