Правни субекти

В историята на развитието на всяка една правова наука стои нейната приложимост по отношение на т.нар. “субекти” в правото.

Най-общо казано субектите представляват лицата, чието поведение е предмет на правно регулиране в представителна, законоустановена юридическа норма.

Ако възприемем гражданското право като първоизточник за развитие на останалите правни науки, то субектите в него се делят на физически и юридически лица.

Държавата също е особен вид юридическо лице и субект в правната система на страната.

За да бъде едно лице правносубектно то трябва да отговаря на две основни качества: правоспособност и дееспособност.

Те се уреждат с императивни правни норми. Определящо (приоритетно) значение има правоспособността.

Тя се явява предпоставка на дееспособността, която не може да съществува самостоятелно.

Всяко ограничаване на правоспособността автоматично ограничава и дееспособността.

Правоспособността не може напълно да се отнеме, докато дееспособността може да се ограничи или напълно да се изключи, без това да влияе на правоспособността на субекта.

Физическите лица са една основна група правни субекти.

Тяхната правоспособност се изразява в общата им абстрактна възможност да бъдат носители на субективни права и правни задължения.

Съдържанието на правоспособността се определя от действащото гражданско законодателство.

Чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ установява правна правоспособност на физическите лица.

Равната правоспособност означава, че са недопустими както ограничения, така и привилегии, основани на народност, етническа или религиозна принадлежност, политически убеждения, пол, образование, имуществено състояние и т.н.

Правопораждащ юридически факт на правоспособността е раждането на физическото лице, а правопрекратяващ е смъртта на същото, като правопрекратяване се извършва и в случай, че лицето изчезне без никакви данни за неговото настоящо местоположение.

Дееспособността на физическите лица се изразява в тяхната обща абстрактна възможност чрез лични действия да придобиват и упражняват права или да поемат или изпълняват задължения.

В развитието на дееспособността има три етапа:

  • малолетие;
  • непълнолетие;
  • пълнолетие.

Относно факта, в коя група попада съответното физическо лице, неговата дееспособност се регламентира законово.

Нашето законодателство предвижда и по-специални форми на дееспособност, като например при осиновяване.

Дееспособността на физическите лица може да се ограничи или изключи от съда при поставянето им под запрещение.

Обикновено това се предприема при душевна болест на физическото лице, когато то няма съзнателно осъзнаване на действителността около него.

Подобни запрещения могат да бъдат пълни или непълни, в зависимост от преценката на съда, за размера на фактическата дееспособност на съответното лице.

Другият вид правен субект е юридическото лице.

Две са причините за възникването на юридическото лице – действието на закона за стойността и невъзможността на физическите лица сами да удовлетворяват своите потребности и интереси.

Обективната необходимост от обединението на интересите на множество физически лица, намира отражение във възникването на юридическото лице.

Такива лица, според нашето законодателство, най-общо биват:

  • юридически лица със стопанска цел – търговски сдружения, търговски дружества, кооперации и т.н.;
  • юридически лица с нестопанска цел – фондации, културни асоциации, религиозни организации и т.н;
  • публични юридически лица – държавата в лицето на всички държавни органи и учреждения, заедно с общините.

За разлика от физическото лице, юридическото лице няма реално съществуване, то е творение на правото, правно-техническа конструкция, правно явление.

Юридическото лице съществува само по силата на закона. То има следните характерни черти:

  • организационно устройство;
  • обособено имущество;
  • самостоятелна или изключителна имуществена отговорност;
  • наличие на правна норма, която признава или допуска съществуването му;
  • участие в правни отношения от свое име, за своя сметка и в свой интерес, т.е. правосубектност.

Индивидуалните правни признаци на юридическото лице са:

  • наименование (форма);
  • предмет на дейност;
  • вътрешни устройствени актове;
  • националност.

Юридическото лице като цяло има комплексна правоспособност.

То е субект не само на гражданското и търговското право, но и на други правни отрасли като например: трудовото право, финансовото право, гражданскопроцесуалното право и т.н.

В общи линии това са основните аспекти на субектите в правото.

Както се вижда те се делят на две основни групи – физически и юридически лица, като важното, което трябва да запомним, е че и двете групи попадат под юрисдикцията на закона.

Но, докато при физическите лица говорим за персонална правоспособност на субекта, при юридическите лица обикновено тази правоспособност е поделена.