Парична политика на БНБ в условията на Паричен съвет
Въведение
С въвеждането на валутния съвет в България, много от възможностите на страната да извършва собствена икономическа и парична политика бяха ограничени.
Това всъщност е и целта на валутния борд – с помощта на строг контрол върху провежданата политика в икономическия и социален сектор да се добие една по-голяма стабилност като цяло в икономическия и стопански живот на страната.
В момента сме свидетели на част от постиженията, които се постигнаха в условията на паричен съвет, от една страна държавата постигна известни успехи в коригирането на финансовата система като цяло, но от друга страна тепърва ще се проявяват (а вече се и проявяват) някой негативни моменти, най-вече в социалния сектор, които са последица от въвеждането на валутния борд.
Инструменти на паричната политика и действието им в условията на паричен съвет.
Паричната политика е стройна система от правила и методи, прилагани за контролиране на инфлацията и въздействие върху икономическия цикъл чрез използването на различни финансови инструменти, като промяна на количеството пари в обръщение, регулиране на лихвени проценти и т. н.
Основен държавен орган, който отговаря за контролирането и регулирането на паричната политика, валутния и финансов пазари в страната е Българска народна банка (БНБ).
По своя статут тя е централна банка, която има големи правомощия в областта на контрола над останалите банкови и небанкови институции – участници на паричния пазар. Като такава нейните правомощия са законово и нормативно регулирани в специален правен акт – Закон за БНБ, гласуван в по-ново време през 1991 г. от Народното събрание.
В момента основна задача на БНБ е да провежда стабилна парична политика в условията на валутен борд. За нейното постигане централната банка на страната използва различни методи и инструменти.
Ето основните от тях:
- минимални задължителни резерви;
- сконтов процент;
- междубанкови търгове;
- краткосрочни и ломбардни кредити;
- операции на открития паричен пазар.
Всички законово регламентирани посредници във финансовата система на страната по закон са длъжни да държат парични средства като резерв в централната банка. БНБ е тази, която регулира този процент.
Силата на минималните задължителни резерви, като инструмент на паричната политика, се състои в това, че чрез увеличаване или намаляване на задължителните резерви централната банка може пряко да влияе върху търсенето и предлагането на парични средства на финансовия пазар.
Например, ако банката реши да увеличи задължителните минимални резерви, тя ще намали свободните оборотни средства на търговските банки и те ще се принудят да съкратят отпускането на целеви или дългосрочни заеми на своите клиенти.
Обратното също е възможно, ако банката реши да намали размера на задължителния минимален резерв, то оборотните капитали на търговските банки ще се увеличат, следователно и техните кредитни възможности ще нараснат.
Минималните задължителни резерви на банките са ключов инструмент за настоящата парична политика на БНБ. В първия случай – с увеличаването на задължителните минимални резерви банката провежда рестриктивна парична политика, чиято основна цел е ограничаването на паричната маса в обръщение.
Подобна политика се прилага при резки промени на финансовите пазари и се прави с цел да се защитят интересите на вложителите. Нещо подобно наблюдавахме и в България след срива на банковата система в страната.
Обратния подход може да се нарече експанзивен и той е свързан с намаляване на задължителните минимални резерви, това предполага увеличение на инвестиционния капитал в търговските банки, което е и целта на този метод – да повиши възможностите за инвестиции в икономиката.
Естествено този инструмент на паричната политика е свързан и с икономическия цикъл в страната, като основно ползването му се свързва с подобряване на инвестиционният климат като цяло.
Относно действието му в условията на валутен борд този инструмент на паричната политика е сравнително независим от споразуменията между България и Международният валутен фонд (МВФ), което го прави подходящ за пълноценно използване от централната банка.
Друг инструмент на паричната политика е сконтовия процент. Той представлява лихвения процент, по който централната банка отпуска кредити на търговските банки.
Принципът на действие на този инструмент е сходен с този на минималните задължителни резерви.
Ако БНБ реши да увеличи сконтовия процент по кредитите отпускани на търговските банки, те съответно се оскъпяват, а от там се оскъпяват и кредитите отпускани от самите търговски банки. Като цяло този вариант действа потискащо на търсенето на парични средства.
При обратния вариант, ако БНБ намали сконтовия процент, търговските банки съответно също намаляват техните лихвени нива по кредитите, отпускани на граждани и фирми. По този начин се постига повишителен ефект в търсенето на парични средства.
Този финансов инструмент също е зависим от типа парична политика, която е предприела банката. За разлика от първия метод, обаче, сконтовия процент има и косвена зависимост от действието на паричния съвет в страната, защото обикновено в условията на валутен борд държавата уговаря с МВФ размера на лихвените нива по гражданските депозити или така наречения основен лихвен процент (ОЛП), който пък от своя страна е отправна точка, при начисление на лихвените проценти по отпускането на кредити от търговските банки.
Следващият инструмент на паричната политика, провеждана от БНБ, са междубанковите търгове. На тези търгове централната банка, както и някой по-стабилни търговски банки, посредством търг предоставят кредити на други търговски банки.
С помощта на този финансов инструмент може пряко да се влияе върху обема на инвестиционните средства на търговските банки, като ефекта от него зависи най-вече от честотата на междубанковите търгове и срока за погасяване на задължението.
Този финансов инструмент на паричната политика, провеждана от БНБ е много удачен при провеждането на експанзивна парична политика и като цяло е независим от условията, действащи при паричен съвет, защото не е предмет на договореност между МВФ и българското правителство.
Освен отпускането на средства при междубанковите търгове, централна банка може да отдава парични средства под формата на краткосрочни депозити или ломбардни кредити.
Това също е своеобразен инструмент на паричната политика на банката, с чиято помощ тя подпомага временни затруднения в ликвидността на търговските банки. Действието на този метод също не е ограничено от действащите в страната условия на валутен борд и може да бъде свободно прилаган.
На последно място, но не и по-важност, се нареждат операциите на открития паричен пазар. Това е също един много силен финансов инструмент на паричната политика на централната банка.
Той е свързан с открити покупки или продажби на държавни ценни книжа – съкровищни бонове или държавни облигации, с чиято помощ централната банка оказва влияние върху търсенето и предлагането на парични средства.
Този финансов инструмент се ползва също и когато банката набавя спешно оборотни средства, под формата на вътрешен заем за погасяване на спешни държавни плащания.
Този метод също е зависим от договореностите постигнати между МВФ и България. Основната ограниченост в ползването му е, че БНБ няма право да купува или продава други ценни книжа, освен, такива емитирани от други чуждестранни централни банки или от самата нея.
Счета се, че държавните ценни книжа са безрискови и от тази гледна точка подходящи при условия на паричен съвет, който изисква 100 % сигурност, за вложенията на централната ни банка.
В общи линии това са основните инструменти на паричната политика, които Българска народна банка може да ползва в стремежа си да контролира и регулира условията, действащи на паричния пазар в страната, като цяло.
Естествено тяхното ползване винаги е свързано с някакъв краен ефект за икономиката като цяло, важно е да се знае също, че този ефект, поради спецификата и ролята на финансовия пазар, често пъти има много голямо въздействие и върху други сфери, свързани пряко или косвено с функционирането на паричната и икономическа система в страната.
Кратък анализ на паричната политика в страната, след въвеждането на паричен съвет.
Още след първата година в условия на паричен съвет в България беше установена определена тенденция за финансова стабилизация, която беше една от непосредствените цели при въвеждането му.
Темпът на инфлация рязко намаля. Лихвените проценти постепенно спаднаха, вследствие на което намаля и делът на лихвените плащания в общите бюджетни разходи.
Търсенето на пари започна да се възстановява, съпроводено с процес на ремонетаризация на икономиката. Валутната субституция, макар и все още висока, отбеляза тенденции към намаляване.
Подобриха се събираемостта на данъците и се увеличиха приходите в бюджета, което доведе до нарастване във фискалния резерв. Сравнението на страната с други държави, въвели паричен съвет, показва общо взето сходни резултати:
По отношение на паричната политика в страната бяха постигнати позитивни моменти. След въвеждането на паричния съвет, нарастването на паричните агрегати стана факт, благодарение на повишаването на реалното търсене на пари и нарастването на валутните резерви.
В периода на действие на паричния съвет се наблюдава бързо нарастване и стабилизиране на обема на парите извън банките, което сложи край на процеса “бягство от лева”.
Въпреки това след възстановяването от банковата криза през 1997 г. търсенето на пари все още се възстановява по-бавно, но за сметка на това в положителен аспект – увеличава се бавно.
След въвеждането на паричния съвет, особено през първата година на функционирането му, се очерта постепенно възстановяване на депозитната маса, която реално в този период нарасна с 52%.
Първоначалните очаквания, след въвеждането на паричния съвет, бяха свързани с относително бързото нарастване на кредитите, като предпоставка за това се смяташе активната политика на БНБ по стабилизиране на ОЛП и сконтовите проценти.
Реалността, обаче, се оказа друга – размера на кредитите за частна дейност “забуксува” на едно място, а кредитите ползвани от държавата спаднаха с над 20%.
Въпреки това по време на действие на паричния съвет отдаването на кредити бележи лек ръст в порядъка на около 2% годишно, което все пак говори за известна тенденция на възстановяване в кредитната парична политика на страната, след кризата.
В дейността на търговските банки също се забелязаха промени. Веднага, след въвеждането на паричния съвет, много от тях се ориентираха към вложения с висока ликвидност.
Поради ограниченото предлагане на ДЦК, съчетано със стабилизацията на валутния пазар, изборът им беше ограничен до пласмент на депозити в други банки, предимно чуждестранни.
Въпреки това инвестициите в ДЦК запазиха високата си относителна тежест в балансите на търговските банки и представляват около 30% от инвестициите им.
Лихвените проценти по кредитите следват движението на ОЛП, но се наблюдава тенденция по увеличаване на надбавката от търговските банки, която е резултат от сконтовата политика на централната банка, както и от факта, че болшинството търговски банки ползват оборотни средства на БНБ, получени на междубанкови търгове.
Заключение
Проявлението на паричния съвет в облата на управлението на паричната политика на страната имаше повече позитивен ефект за страната ни в първите години след въвеждането му.
Като цяло въвеждането му успя да осигури конвертируемост на националната парична единица, наложи финансова и бюджетна дисциплина и възстанови доверието в паричната система, което от своя страна стимулира икономическата активност, инвестициите и донякъде международната търговия.
Въпреки това, някои специалисти посочват очевидни неудобства за провеждането на адекватна парична политика в условията на валутен борд. Съществуват мнения, че поради ограничението на БНБ като “кредитор от последна инстанция”, банковата система става по уязвима на банкова паника.
От друга страна ограничаването на действието на основни инструменти на типичната парична политика, чрез които е възможно смекчаването на евентуални вътрешни или външни шокове, лишава финансовата система и икономиката от гъвкавост, като ударите обикновено се поемат от бюджета и цените на стоките и услугите.
Лихвените равнища се определят субективно и на нереално ниски равнища от Министерства на финансите, съобразено с МВФ, което отблъсква евентуалните инвеститори в национална валута. Подобно е и положението с високите равнища на задължителните минимални резерви, които в сравнение с някой западни държави изглеждат като свръх такива.
Използвана литература:
- Харалампиев, Л., Паричния съвет в България, С., 2000.
- Статев, С., Макро-икономически анализи, 1996.