Годишно счетоводно приключване на бюджетното предприятие

1. Същност и особености на бюджетното предприятие като обект на счетоводна отчетност.

1.1. Същност на бюджетното предприятие.

От счетоводна гледна точка понятието „предприятие“ бе въведено в употреба със Закона за счетоводството, влязъл в сила от 01.04.1991 година.

По смисъла на закона под „предприятие“ се разбират всички икономически обособени физически и юридически лица, които осъществяват разрешена от закона дейност.

По тълкуването в Закона за счетоводството предприятията са: „Търговците по смисъла на Търговския закон; юридически лица, които не са търговци; бюджетните предприятия; неперсонифицираните дружества и чуждестранни лица със стопанска дейност на територията на страната“.

Изхождайки от тези нормативни разпоредби и от особеностите на бюджетната дейност, към бюджетните предприятия трябва да бъдат отнесени всички икономически и бюджетно-обособени самостоятелни структури, представящи финансови отчети, дейността на които напълно или частично се осигурява с бюджетни средства.

Или иначе кадзано: бюджетните предприятия са всички структури от бюджетната система, които формират приходи и разходи, изготвят отчети, получават средства от бюджета и/или от други източници.

В практиката, а така също и в някои нормативяи актове и документи, все още се използват и понятията „бюджетна организация“ и „бюджетно учреждение„.

Независимо от тях обаче през последните години в счетоводството се налага понятието „бюджетно предприятие“. Това допринася за по-правилното и по-пълно изясняване, разработване и изучаване на спецификата, разнообразието и особеностите на счетоводните проблеми на бюджетното предприятие.

Едно обобщаващо и по-пълно определение на същността на бюджетното предприятие, би изглеждало по следния начин: бюджетните предприятия са от непроизводствената сфера и към тях се отнасят всички държавни и общински органи, включително и принадлежащите към тях звена, независимо от източника и приетата форма на финансиране по реда на Закона за устройството на държавния бюджет, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за общинските бюджети.

Към отчетността на бюджетните предприятия се предявяват по-високи изисквания и по-строг контрол, тъй като те потребяват бюджетни средства.

1.2. Особености на бюджетните предприятия, влияещи на счетоводната отчетност.

Предприятията от бюджетната сфера имат и някои особености, отличаващи ги от другите самостоятелно обособени икономически единици, и преди всичко стопански предприятия.

От счетоводна гледна точка тези специфични особености са:

Бюджетните предприятия се отнасят към извън-производствената сфера. Те не създават, а потребяват национален доход.

Това изцяло се отнася до бюджетните предприятия на: отбраната, сигурността, висшите органи на законодателната и изпълнителната власт, областните администрации и др.

В отделни случаи в министерствата и ведомствата или в по-големи общини, към някои учебни и здравни звена се създават производствени звена.

В тях може да се произвеждат изделия и извършват услуги. Тези дейности се отнасят към производствената сфера, в тях се създава национален доход.

На настоящия етап това са изключения. В бъдеще, вероятно тези дейности ще се разширяват, но типичното за бюджетните предприятия ще си остане – те ще са структури от непроизводствената сфера.

Бюджетните предприятия са в силна финансова зависимост от външни източници на средства за дейността си. За една част от тях както и сега, така и в бъдеще, основният източник на финансови средства ще бъде бюджетът.

В сравнение с небюджетните предприятия отчетността в бюджетните предприятия е поставена в значително по-строг режим на контрол, защото те изразходват държавни средства, набирани от данъчни и неданъчни публични приходи.

Това изисква и налага постоянен строг контрол за целесъобразността и законосъобразността и върху правилното изразходване на бюджетните средства.

За бюджетните предприятия действат самостоятелни нормативни актове и документа за счетоводната дейност.

Съгласно Закона за счетоводството, бюджетните предприятия прилагат отделен сметкоплан, който е задължителен за всички бюджетни предприятия.

Освен това, при тях следва да се прилагат отделни специфични счетоводни стандарти за публичния сектор.

Планирането, отпускането и изразходването на средства в бюджетните предприятия се извършва по строго определена система и ред.

Средствата се делегират /отпускат, предоставят/ по параграфи, подпараграфи и видове дейности и разходи, на основа на ежегодно утвърждаваната Единна бюджетна класификация /ЕБК/. Средствата се отчитат по реда, по който са отпуснати;

За бюджетните предприятия е създаден и действа специализиран орган за контрол и надзор – Сметната палата и нейните териториални подразделения.

Финансовият контрол на бюджетната сфера, съгласно Закона за сметната палата, се провежда от нея, заедно с органите за финансов контрол към Министерството на финансите.

Съгласно Закона за счетоводството, бюджетните предприятия задължително прилагат двустранно счетоводство.

Бюджетните предприятия не начисляват амортизационни отчисления, въпреки, че в сметкоплана е предвидена специална група от сметки.

Те могат да начисляват амортизация само ако има конкретен нормативен акт, приет от МС;

В бюджетната сфера, съгласно Закона за държавния бюджет на Р. България от 2000 г, се въведе единна система за събиране, съхраняване разплащане и отчитане на бюджетни средства, която се регламентира като „ЕДИННА СМЕТКА“.

В тази система са включени всички сметки и депозити в левове на бюджетните предприятия, които се осигуряват чрез БНБ.

Чрез въвеждане на този нов механизъм в бюджетната сфера значително се засилва централизирания контрол върху приходите и разходите на паричните средства.

В общи линии това са по-основните моменти от изясняването на същността и особеностите на бюджетните предприятия като обекти на счетоводна отчетност. В следващите редове ще бъде представено изготвянето на годишен баланс на БП.

2. Изготвяне на годишен счетоводен баланс на бюджетно  предприятие.

2.1. Следване на принципите на счетоводната политика в бюджетното предприятие.

Особеностите на бюджетната сфера, в която попадат бюджетните предприятия определя и спецификата на счетоводната им политика като такива.

Принципите, които изповядва бюджетното предприятие в организацията на счетоводната си дейност са:

• принцип на текущо начисляване на приходите и разходите, които следва да се начисляват за периода, през който са възникнали, независимо дали е извършено плащане и дали са налице средства за плащането;
• принцип на организация на паричните потоци, който се проявява когато се изготвят отчетите за касовото изпълнение на бюджетните и извънбюджетните сметки.

Освен това, при избора на счетоводна политика бюджетното предприятие се придържа към следните изисквания за състоянието на счетоводната форма на отчет:

• осигуряване на възможност за предварителен, текущ и последователен счетоводен контрол;
• синхронизирано хронологично и синтетично счетоводно отчитане;
• осигуряване на различни класификационни преходи от аналитично към синтетично отчитане и обработка;
• логическо преобразуване на счетоводната информация за вземането на верни управленски решения;
• осигуряване на обективност, точност, яснота и законосъобразност в счетоводната дейност.
• осигуряване на взаимодействие между счетоводството и статистиката.

В общи линии това са по-основните моменти от счетоводната политика на бюджетното предприятие, което то изповядва при отчитането на своята дейност.

2.2. Изготвяне на годишен счетоводен баланс на бюджетното предприятие.

Общи положения. Годишното приключване е завършващ етап на целогодишната дейност на счетоводната служба на всяко предприятие. Това е най-важният и отговорен етап от постоянния информационен процес през цялата отчетна година.

Краен продукт на годишното счетоводно приключване е годишният финансов отчет (ГФО). Той е продължение и естествен завършек на периодичните счетоводни отчети.

ГФО може да се определи като система от взаимно свързани отчетни показатели, които характеризират имущественото и финансово състояние на предприятието за отчетната година.

За да се получи пълна представа за дейността на предприятието за съответния период в ГФО намерилите отражение голям брой отчетни показатели, подредени в определен ред и в съответните носители на информация.

Нормативната уредба е категорична – ГФО трябва вярно и честно да представя имущественото и финансово състояние на предприятието, получения финансов резултат, промените в паричните потоци и т.н.

Неговите качествени характеристики са разбираемост, уместност, надеждност и сравнимост.

Етапи на годишното приключване:

Годишното приключване се осъществява чрез реализирането на редица подготвителни етапи. В голяма степен при БП те са същите както тези осъществявани в небюджетните предприятия.

Ето основните от тях:

• осчетоводяване на всички първични и вторични документи;
• извършване на интентаризация и счетоводно отразяване на разликите, получени в резултат на извършването ѝ;
• съставяне на всички приключителни счетоводни статии и приключване на счетоводните сметки;
• приключване на регистрите за хронологични и систематични счетоводни записвания;
• съпоставяне и постигане на равенства между оборотите, сборовете и салдата в главната книга с тези от спомагателните книги;
• съставяне на годишна оборотна ведомост;
• изготвяне на годишен баланс;
• съставяне на другите приложенията към ГФО и т.н.

Годишното счетоводно приключване в бюджетните предприятия се характеризира с някои особености и различия произтичащи от спецификата на дейностите им.

Текущо през годината не се извършват процедури по приключване на приходните и разходните сметки. Това се прави в края на отчетния период.

Начисляват се като разходи и задължения, неизплатени помощи и обезщетения на домакинствата, неизплатените обезщетения и помощи за безработица и задълженията на НОИ.

Приходите от данъци, мита и такси с данъчен характер и приходите от осигурителни вноски се отчитат на касова основа.

При това приходите от осигурителните вноски се модифицират с ефекта от начислените вземания по начети.

За целите на консолидирането в МФ на счетоводната информация за активите, пасивите, приходите и разходите на бюджетните предприятия, съгласно Закона за счетоводството (чл, 33, ал. 3) трябва да се изготвят оборотни ведомости.

Специфична особеност е, че се изготвят три оборотни ведомости, по отделно за трите отчетни групи с данни за състоянието по синтетичните счетоводни сметки преди операциите по приключването.

Процесът на обобщаване на отчетните данни се извършва на йерархично и организационно ниво и по отделни отчетни групи.

Обобщаването се извършва за цялата система от първостепенния разпоредител с кредита. В тази система се изготвя сборна оборотна ведомост.

Приключване на счетоводните сметки:

Сметките за приходите и разходите и задбалансовите сметки се приключват след като е осигурена информация за изготвяне на обортната ведомост. Приключването им става в зависимост от това в коя отчетна група се водят.

Сметките от групи 60 Разходи на икономически елементи, 61 Отчетна стойност на продадени запаси, дълготрайни активи и конфискувано и придобито от залог имущество, 62 Разходи за лихви и финансови услуги и 64 Пенсии, социални помощи и обезщетения, субсидии и капиталови трансфери, а така също и сметките 6501 Придобиване на дълготрайни материални активи по стопански начин, 6502 Придобиване на нематериални дълготрайни активи по стопански начин, 6503 Придобиване на материални запаси по стопански начин и 6507 Основен ремонт на дълготрайни активи по стопански начин се приключват:

• при включени в сметките стопански операции по отчетна група „Бюджета“ – със сметка 1201 Прираст/намаление на нетните активи от бюджетни дейности.
• ако в сметките са включени стопански операции в отчетна група „Извънбюджетни сметки и фондове“ – със сметка 1202 Прираст/намаление на нетните активи от извънбюджетни дейност.
• сметките, които са ползвани в отчетна група „Други сметки и дейности“ – със сметка 1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности.

Сметките от групи 67 Разходи за провизии – нето и 69 Намаление на нетните активи от други събития, водени и в трите отчетни групи се приключват със сметка 1309 Изменения в нетните активи от други събития.

При приключването сметките от група 6504 Разходи за изграждане на инфраструктурни обекти по стопански начин, 6505 Текущ ремонт на ДМА и инфраструктурни обекти по стопански начин и 6508 Основен ремонт на инфраструктурни обекти по стопански начин са с нулеви салда и с равни дебитни и кредитни обороти.

Сметките за отчитане на приходите от раздел 7 Сметки за приходи и трансфери от групи: 70 Приходи от данъци и такси, 71 Приходи от продажби на активи и услуги, от дялови участия и помощи от чужбина, 72 Приходи от лихви и финансови услуги, 73 Постъпления от приватизация и други финансови операции – нето, 74 Помощи и дарения от страната и чужбина, 75 Трансфери между бюджетни и извънбюджетни сметки подобно на разходните сметки се приключват по отчетни групи според това къде са водени:

• за тези, които са ползвани за отчитане на дейността в отчетна група „Бюджета“ се приключват със сметка 1201 Прираст/намаление на нетните активи от бюджетни дейности;
• чрез сметка 1202 Прираст/намаление на нетните активи от извънбюджетни дейности се приключват сметките, водени в отчетна група „Извънбюджетни сметки и фондове“;
• за приключването на сметките, водени в отчетна единица „Други сметки и дейности“ се използва сметка 1209 „Прираст/намаление на нетните активи от други дейности“.

Сметките от група 76 Прехвърлени обособени активи и пасиви между държавата, общината и други сектори на икономиката и група 79 Прираст на нетните активи от други събития, водени и в трите отчетни групи се приключват със сметка 1309 Изменения в нетните активи от други събития.

Сметките от група 789 Прираст/намаление на нетните активи от преоценка и в трите отчетни групи се приключват със сметка 1301 Изменения в нетните активи от преоценка.

Обобщеният вид на приключването на сметките е следния:

• в отчетна група „Бюджета“ със с/ка 1201 се приключват сметките от групи: 60, 61,62, 64; с/ки: 6501, 6502, 6503, 6507, групи, посочени в т. 1. 70, 71, 72, 73, 74 и 75;
• в отчетна група „ИБСФ“ — със с/ка 1202 същите сметки;
• в отчетна група „ДСД“ — със с/ка 1209 — посочените на т.1. с/ки;
• със сметка 1309 в трите отчетни групи се приключват сметките от групи: 67, 69, 76 и 79;
• сметките от група 78 се приключват във всички случаи със сметка 1301.

След приключването на операционните сметки за разходите и приходите се приключват по следния ред и задбалансовите сметки за стопанската деиност:

Сметките от подгрупа 993 Нетен резултат от стопанска деиност, с/ка 9931 Разходи за стопанска деиност се приключва със сметка 9981 Кореспондираща сметка за задбалансови активи и с/ка 9939 Приходи от стопанска деиност със сметка 9989 Кореспондираща сметка за задбалансови пасиви.

След като се реализират процедурите свързани с приключването на разходните, приходните и задбалансовите активи се пристъпва към приключване на сметките от група 12 Изменения в нетните активи за периода, произтичащи от дейността и от група 13 Други изменения в нетните активи за периода.

Сметките от група 12 се приключват както следва: с/ка 1201 Прираст/намаление на нетните активи от бюджетни дейности със сметка 1101 Акумулиран прираст/намаление от бюджетни дейности, с/ка 1202 Прираст/намаление на нетни активи от извънбюджетни дейности със с/ка 1102 Акумулиран прираст/намаление от извънбюджетни дейности, с/ка 1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности се приключва със сметка 1108 Акумулиран прираст/ намаление от други дейности.

Всички сметки от група 13 Други изменения в нетните активи за периода се приключват със сметка 1109 Акумулиран прираст/ намаление в нетните активи от преоценки и други събития.

Състав на годишния финансов отчет:

След изпълнението на посочените в предходното изложение процедури се съставят формите на ГФО. Той се състои от следните елементи:

• Баланс;
• Отчет за приходите и разходите;
• Отчет за разходите за придобиване на ДМА за годината;
• Отчет за заети лица и средствата за работна заплата;
• Отчет за заведенията за обществено хранене;
• Отчет за научно-изследователската и развойна дейност;
• Отчет за касовото изпълнение на бюджета;
• Отчет за извънбюджетна сметка или фонд;
• Отчет за наличностите по банкови сметки и в брой;
• Справки: за дълготрайни активи; за приходи и разходи от мита и лихви; за извънбюджетни приходи и разходи; и други справки по действащото бюджетно законодателство.

След изготвянето на оборотните ведомости и други отчети се извършва консолидация на счетоводните данни. Консолидирането се извършва на база на общо приложимите принципи и счетоводни процедури.

Тук са на лице две съществени различия:

• в обхвата на консолидация попадат бюджетните предприятия, т.е. единиците, формиращи публичния сектор и публичните финанси. Не подлежат на консолидиране отчетите на контролираните от държавата, респективно общината, предприятия търговски дружества.
• второто съществено различие при консолидиране на отчетните данни за публичния сектор е, че този процес протича и по отделни отчетни групи.

Специфичен момент е, че за представяне на оборотните ведомости и отчетите в МФ и Сметната палата за отделните първостепенни разпоредители не е определен общ краен срок, а те са различии.

Например: Администрацията на президента, Конституционният съд, НСО, НРО и др. имат определен срок до 31.03. Първостепенните разпоредители могат да представят отчетните данни и в по-ранен срок, но след съгласуване със Сметната палата.

Методология за съставяне на Годишен счетоводен баланс:

Годиния счетоводен баланс е разделен на дви части отрязяващи пасивите и активите на БП. Неговото съставяне се извършва по конкретна методология, която включва нанасянето на салдата по дебитите или кредитите на съответните синтетични сметки, които намират отражение в структурата на баланса.

Необходимо е също да се знае, че активите и пасивите на предприятие, отразени в счетоводния баланс трябва да са винаги равни помежду си, което е основен счетоводен принцип.

Използвани източници:

1. Бюджетно счетоводство 2009 г., сборник, Дъга, С., 2009 г.
2. Косев, Д., К. Рупов, Курс по счетоводство на бюджетното предприятие, София, 2004 г.
3. Стоянов, С., и кол., Бюджетно счетоводство, ФорКом, С., 2005 г.