Възникване на класическата политическа икономия с идеите и творчеството на Уилям Пети
Социално-икономически условия в Англия през 17 век и възникване на класическата политическа икономия с творчеството на Уилям Пети
През 17 век и особено през втората му половина в икономическото развитие на Англия настъпват дълбоки промени.
Процесът на първоначално натрупване на капитала завършва. В резултат на разгърналата се търговия в една група от обществото се натрупва значителен капитал.
В същото време – в резултат от конкуренцията са разорени много дребни занаятчии и селяни, които формират многобройна маса от наемни работници.
При тези условия интересите на капитала се насочват от сферата на обръщението към сферата на производството, което започва също да осигурява висока печалба чрез използване на наемен труд.
В сферата на производството бързо се преминава от простата капиталистическа кооперация на труда към манифактурно производство, основано върху разделението на труда и осигуряващо по-висока производителност.
По същото време започва и процес на индустриализиране на страната. Навлизайки в производството капиталът осигурява бързо развитие на основните отрасли и особено на текстилната промишленост (която достига в един момент половината от националния доход на страната), металургията, каменовъглената промишленост и някой др.
Съществени промени настъпват и в селското стопанство, където капиталът настъпва също активно.
Извършват се и промени в правно-политическата структура на страната. Гражданската Война от 1648 г. дава началото на английската буржоазна революция, в резултат, на която се създават благоприятни условия от правен и политически характер за утвърждаване на капиталистическата пазарна система.
Всички тези промени свидетелстват за настоящия нов етап в развитието на Англия. Етапът на утвърждаване на капиталистическата пазарна система.
Новите социално-икономически условия поставиха пред икономическата мисъл нови проблеми, които изискваха нов подход за тяхното решаване.
Те не можеха да се изяснят вече от позициите на меркантилизма, защото той изследваше главно процесите на обръщение и търговия.
Необходимо бе да се анализират процесите в производството и да се изясни ролята на отделните фактори на производството – труд, капитал и земя, както и законите за формирането на доходите в капиталистическото стопанство – работната заплата, печалбата и рентата.
Отговор на тези въпроси дава първа класическата политическа икономия. Нейният основоположник е Уилям Пети.
Тя е израз на онзи етап от развитието на икономическата мисъл, при който икономическата наука се утвърждава напълно като обособен клон от човешкото знание.
Нарича се класическа, защото съдържа главните принципи, върху които се основава по-нататъшното развитие на икономическата наука.
Кратко представяне на Уилям Пети
Уилям Пети е виден английски учен и общественик от 17 век, бил е лекар, но се е занимавал с разностранна научна и обществена дейност, и е известен най-вече с научните си изследвания върху икономическите проблеми.
Има издадени множество научни съчинения и книги, като по известни са „Трактат върху таксите и налозите“, „Политическа аритметика“ и др.
Приносът на Уилям Пети за формиране на икономическата наука се изразява в:
- първо, прилагането на нов метод при изследването на икономическите явления – за разлика от методите на меркантилизма, той се старае, освен да опише икономическите явления, да разкрие също така и вътрешната им същност, както и взаимовръзките и причините, които ги пораждат;
- второ, пренася анализа от сферата на обръщението на стоките към сферата на тяхното производство, защото първата определяща роля в икономическия живот имат явленията от сферата на производството.
Прилагайки този метод, Пети успява да разкрие редица важни категории и закономерности на капиталистическата пазарна система.
Разбира се той не успява да създаде цялостна и завършена теория за новия капиталистически начин на стопанство, защото самата капиталистическа система се е намирала още в началния си стадии и не е била проявила характерните си черти още.
Учението на Уилям Пети за стойността, работната заплата и рентата
Главното в неговото творчество е формулирането на трудовата теория за стойността.
Тя се изразява най-общо в постановката, че основата за сравняването на стоките от различен вид, при тяхната размяна е количеството на труда изразходван за тяхното производство.
До този извод той стига последователно като установява следното:
Първо, теорията му за цените. В процеса на размяна се проявяват два вида цени – естествена и политическа (обществена цена):
- естествена цена – представлява основа за сравняване на стоките при тяхната размяна, тя всъщност е израз на стойността на стоката;
- политическа цена – представлява външното проявление на стойността на стоката, тя е израз на пазарната цена на стоката, която се колебае около своята основа – стойността.
Следваща стъпка в неговият анализ е, че съдържанието на тази естествена цена, т.е. на стойността, която се определя от количеството на изразходвания труд за производството на стоките или сравняването на стоките при тяхната размяна се осъществява на базата на количеството труд, необходимо за тяхното производство.
С тази постановка У. Пети налага трудовата теория за стойността. Тази теория, обаче, все още не е пълна и последователна, защото:
- счита се, че само трудът вложен в производството на паричен метал (сребро, злато), създава стойност, докато трудът, изразходван за другите стоки, създава стойност само, ако те се разменят за сребро и злато;
- допуска непоследователност, като счита, че не само трудът, а и земята е източник на стойност, тъй като тя също участва като природен фактор в създаването на стоките.
Второ, теорията му за формирането на работната заплата. След установяването на капиталистическото пазарно стопанство, основано върху наемния труд, пред икономическата наука застава проблема за формирането на работната заплата.
У. Пети изяснява този проблем, като изхожда от трудовата теория за стойността.
Той изтъква, че между работника и капиталиста се извършва също такава размяна, каквато се осъществява при покупко-продажбите на другите стоки.
Работникът продава своя труд като стока на капиталиста, който му заплаща определена цена наречена работна заплата.
Както при другите стоки, трудът също има своя естествена и политическа цена. Първата служи като основа за формиране на работната заплата. Втората представлява конкретната заплата, която се договаря между работника и капиталиста.
За разлика от другите стоки, естествената цена на труда има специфичен характер. При другите стоки тя се определя от разходите за труд за тяхното производство.
При продажбата на труда за основа на работната заплата служи сумата от стойността на минимума средства, необходими на работника да съществува, защото това е основният мотив на работника да предлага наемния си труд.
Този минимум е базата върху, която се формулира конкретната работна заплата.
У. Пети посочва два фактора, които обуславят основата за формиране на работната заплата:
- първо, плодородието на земята, от което зависи стойността на главните средства за съществуването на работника;
- второ, климатичните условия, които обуславят естествените потребности на работника и разходите за неговото съществуване.
Трето, теория на У. Пети за формиране на рентата. При изясняване на рентата Пети изхожда от своята постановка, че трудът и земята са източник на стойност, поради което дава двойствено обяснение на рентата.
От една страна я определя като излишък на стойност на земеделския продукт над работната заплата, т.е. със своя труд работник създава, както своята работна заплата, така и рентата, която арендаторът дава на собственика на земята.
От друга страна рентата се разглежда като стойност създадена от самата нея. Във връзка с рентата Пети изяснява и въпроса за цената на земята.
Земята е особена стока, не е създадена от човешки труд, но носи доход наречен „рента„, следователно продажбата на земята е всъщност продажба на възможността за получаване на рента.
Поради това Пети определя цената на земята като сума на няколко годишни ренти. По конкретно като сума от 21 годишни ренти, защото е пресметнал, че през 21 години живеят три поколения заедно.