Учението на Кейнс за преодоляване на икономически кризи. Кейнсианските рецепти за осигуряването на икономическия растеж и заетостта на труда.
Обща характеристика на учението на Кейнс
Като икономическо учение Кейнсианството възниква през 30-те години на 20 век.
То е породено от необходимостта да се обосноват пътища за изход от икономическите кризи и особено от световната икономическа криза от 1929-33 година, останала в история под наименованието „Великата депресия“.
Джон Мейнард Кейнс е бил професор по политическа икономия в Кеймбридж.
Заемал е също и важни държавни и обществени постове. След Втората световна война е един от инициаторите за създаването на МВФ и Световната Банка.
Отначало е последовател на класическата политикономия, но по-късно след войната, изследва новите явления и причините за икономическите кризи.
Той разработва и нови теоретични постановки. Те се съдържат в основният му труд“Обща теория на заетостта, лихвата и парите“.
Главната теза, която извежда е, че проповядваният от класическата политикономия тотален либерализъм в икономическите отношения е „стихийно действие на пазарните сили, което не може да осигури стабилно развитие на стопанската система„.
За Кейнс неограничената конкуренция и неконтролираното действие на пазарните сили е причина за нарушаване на необходимите пропорции в народното стопанство, за задълбочаване на противоречията в икономическата система и възникване на икономическите кризи.
Ето защо, за да се осигури безкризисното и стабилно развитие на стопанската система е необходимо съзнателно насочване на стопанската дейност от страна на държавата, чрез прилагане на съответните мерки за регулиране на икономиката.
За целта е необходимо широко прилагане на макроикономически подход, докато класическата политикономия отделя главно внимание на микроикономиката.
Кейнс подчертава определящата роля на макроикономическите условия, защото, за да функционират нормално отделните предприятия, трябва да са подсигурени подходящи общоикономически условия.
В центъра на своите изследвания Кейнс поставя проблемите на заетостта на трудоспособното население.
Изхожда от това, че степента на заетост характеризира най-пълно състоянието на стабилност на икономиката на дадена страна.
Най-важен показател на икономическата криза за него е стесняването на производството и увеличаване на безработицата.
Според класическата политикономия степента на заетост зависи от стихийното търсене и предлагане на работна сила и се регулира от размера на работната заплата, разглеждана като цена на труда.
Повишаването на заплатата води до намаляването на търсенето на работна сила и нарастване на безработицата и обратно.
Освен това възприема, че определен % на безработица е необходимо условие за нормалното функциониране на пазарната система.
Кейнс изхожда от постановката, че равнището на заетост зависи от състоянието на производството, от неговото нарастване или намаляване.
То пък от своя страна се обуславя от търсенето на произведените стоки.
Изхождайки от това твърдение той обосновава своята теория за ефективното търсене.
Според нея, ако има търсене на стоки ще има стимул за увеличаване на производството, а оттук и за повишаване на степента на заетост на работната сила.
За целта е необходимо обаче държавата, чрез съответни мерки, да съдейства за разширяване на търсенето на стоките.
Кейнсиански рецепти за увеличаване наикономическия растеж и заетостта на труда
Кейнс обосновава две основни насоки за осигуряване динамика на ефективното търсене: увеличаване разходите на населението за потребление и увеличаване на инвестициите на капитал за развитие на стопанската дейност.
Разходите на населението за потребление са основен фактор, който поражда стимул за увеличаване производството на стоки за потребление.
Те са обусловени както от обективни, така и от субективни фактори.
Обективен фактор е размерът наполучаваните доходи от населението и по-специално реалните доходи, ако те са по-големи потреблението би се увеличило.
Субективен фактор е тъй наречената „склонност към потребление“. Хората не използват целия си доход за потребление на стоки и услуги.
Една част те отделят за спестявания по различни причини – за резерв, за бъдещи покупки, натрупване за осигуряване на доход под формата на лихви. Оставане на наследство за наследници.
Във всички тези случаи склонността към потребление зависи от „сегашната нагласа“ и субективната преценка на индивидите.
Държавата може да въздейства върху разходите за потребление чрез регулирането на лихвения процент.
Високата лихва не стимулирапотреблението, а спестяванията и обратното.
Учението на Кейнс за преодоляване наикономическите кризи
Втората насока за осигуряване на динамика на ефективно търсене е разширяването на разходите на капитал за инвестиции в стопанската дейност.
Това е също и насока за повишаване на степента на заетост. По този път се постига търсене на средства за производство, а оттук и разширяване на производството и повишаване степента на заетост.
Динамиката на инвестициите зависи от два фактора: очакваната ефективност на инвестираните средства и нормата на лихвата на получените заемни средства.
Между тези два фактора има взаимна връзка. Ако очакваната ефективност е висока, се разширяват инвестициите и се повишава търсенето на заем от банката за инвестиции.
Това обаче води до увеличаване на лихвата, което пък ограничава стимула за инвестиции, защото се намалява очакваната ефективност.
Намаляването на търсенето на заеми води до намаляване на лихвата, което отново дава стимул за търсене на заеми и разширяване на инвестициите.
Държавата може да въздейства върху инвестиционния процес чрез механизмите на парично-кредитната и бюджетна политика в следните направления:
- чрез държавна намеса на паричния пазар, когато държавната банка определя лихвения процент, с който неизбежно се съобразяват търговските банки. По този начин държавата стимулира или ограничава търсенето на заемни средства за инвестиции;
- чрез гъвкава данъчна политика, когато държавата оказва въздействие върху очакваната ефективност на инвестициите, чрез увеличение или намаление на данъците;
- чрез използване на част от бюджетните средства за инвестиране в стопанската дейност (увеличаване на публичните разходи), особено за строителство на инфраструктури обекти. Така държавата непосредствено въздейства върху инвестиционния процес.
Важен елемент на Кейнсианската теория е въвеждането на тъй наречения „мултипликатор“ (коефициент, който изразява количественото отношение на прираста на националния доход към прираста на инвестициите, т.е. какъв прираст от националния доход носи всяка следваща единица от капиталовата инвестиция).
Мултипликационният подход разкрива зависимостта между инвестициите и заетостта.
Практически той се явява като последователна връзка между разширяването на инвестициите и повишаването на степента на заетост в икономиката.
Например: влагането на инвестиции в даден отрасъл води до разширяване на заетостта и съответно увеличава доходите на работещите в него.
Това поражда условията за по-широко търсене на предмети за потребление, което предизвиква разширяване на производството на стоки за потребление.
То от своя страна води до по-нататъшно увеличение на заетостта. Освен това, увеличението на производството на предмети за потребление поражда търсене на средства за производство, което води до увеличаване на производството на тези стоки.
Оттук следва и по-нататъшното разширяване на заетостта на работната сила, т.е. осъществява се мултиплициране на степента на заетост на работната сила.
Веднъж започнал такъв процес, той все повече и повече се развива и по този начин се постига постоянен подем и икономическо развитие.
Ето защо ролята на държавата е своевременно да се намесва и да регулира процеса така, че да не се допуска прекъсване на икономическия растеж в местната икономика.
Кейнсианството получи широко влияние върху икономическата наука и стопанската практика до към средата на 70-те години на 20-ти век. Особено непосредствено след Втората световна война.
Прилагайки „рецептите“ на Кейнс за държавен протекционизъм, развитите западни капиталистически страни постигнаха значителни успехи и стабилизиране на икономиките си.
От средата на 70-те години в тях обаче се разразиха разрушителни икономически кризи, които доведоха до силен спад на производството, висока безработица, инфлация и дестабилизиране.
Тези явления подкопаха доверието в Кейнсианската теория и държавното регулиране на икономиката.
Това предизвика критика срещу традиционните кейнсиански принципи от две позиции – едни автори изцяло отричат Кейнсианското учение и призовават за връщане към принципите на класическата политикономия, а други препоръчват по-нататъшно усъвършенстване на традиционните принципи на Кейнс.
Последните формират ново течение на Неокейнсианството. Представители на това течение са тъй наречената Кеймбриджка школа под ръководството на проф. Джоана Робинсън.
Тази школа не се отрича от държавно регулиране, а напротив препоръчва по-нататъшно усъвършенстване на това регулиране, не само с косвени методи, а и с помощта на пряко планиране на стопанското развитие.
Тя призовава за признанието на няколко теоретични положения на Марксовата школа и използване на някои елементи от опита на социалистическите страни, при планирането на икономиката. Това идейно течение се нарича ляво Кейнсианство.
Използвана литература:
- Статев, С., Илиев, П., “Макроикономика”, София, 2001.