Управление на регионален екологичен проект

Увод

От 80-те години насам екологията придобива все по-важно значение в обществения живот. Отношението към екологичната обстановка все повече изисква глобален подход на мислене и регионален начин на действие.

В България екологията и екологическото възпитание е все още на ниско равнище. Въпреки това в страната, макар и бавно и не без помощта на чужди организации, се извършват различни регионални екологични проекти.

Основните проблеми, които срещат те, са свързани с липсата на ефективни правила и нормативни актове, които да спомагат за развитието на ефективни регионални екологични практики.

Това утежнява работата по тях, защото се налага изцяло индивидуален подход към всеки отделен проект, което допълнително утежнява работния процес и го оскъпява.

Другите известни проблеми, при изграждането на екологични регионални проекти, са свързани с организацията и метода на работа, те имат общо с обосноваването на основните елементи от екологичните проекти, степенуването им по-важност и разработването на конкретен план на екологичното мероприятие.

Организацията на екологичния проект е важна предпоставка за неговата по-нататъшно реализация. От правилното дефиниране на целите, които ще преследва проекта, зависи крайният резултат от него.

В България подобни екологични регионални проекти се извършват сравнително от скоро и обикновено с помощта на чуждестранни организации, които имат необходимия опит в областта на решаването, както на теория, така  и на практика на всички проблеми, които съпътстват организацията, финансирането и управлението на подобни природоопазващи мероприятия.

По този въпрос в следващите редове ще бъде представено теоретико-практическото разрешение на проблемите, свързани с подготовката и организирането на регионален екологичен проект по примера на Българо-швейцарската Програма за запазване на биоразнообразието (БШПОБ) в регион на “Стара планина”.

Теоретико-методологическаподготовка при разработването на регионален екологичен проект

Основни елементи на регионалния екологичен проект

Дефинирането на основните проблеми, свързани с изпълнението на един регионален екологичен проект, намират отражение във неговата структура като отделни елементи, които формират общият подход на действие при изграждането му.

Такива моменти са:

  • определяне на екологичните проблеми в региона, съставяне на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), степенуване на екологичните проблеми, според произтичащия от тях риск за околната среда;
  • разработка на план на екологичния проект, който включва основните насоки и стратегии, които ще бъдат изпълнени за ограничаване на екологичния риск;
  • повишаване на екологичната култура на местното население и подсигуряване на силна обществена подкрепа за екологичния проект;
  • осигуряване възможността местните управленски органи да се ползват със собствена самостоятелност при изграждането и управлението на регионални екологични проекти;
  • приспособяване на населението към възможностите за прилагане на евтини и икономически ефективни екологични придобивки.

Естествено това са само някои от стъпките, които трябва да се извършат, за да се даде начало на екологичния проект, не бива също да се забравя, че на този етап трябва да се намери и решение на проблема с финансирането на проекта, който често е най-важната предпоставка за крайния успех на екологичното мероприятие.

Друг важен момент е планирането на човешките ресурси, необходими за осъществяването на проекта. Желателно е те да се местни резиденти и да са съпричастни с екологичните и природни ресурси, които ще управляват.

Определяне на екологичните проекти

Това е една от най-важните етапи при взимане на решение за изграждане на екологичен проект, той е призван да насочи правилно усилията на еколозите към разрешаването на тези екологични проблеми, които крият в себе си най-голям риск за околната среда.

Определянето на екологичните приоритети преминава основно през шест фази:

  • Фаза 1 – определят се основните цели и обхвата на анализа на екологичните проблеми. Определят се критериите и категориите на екологичен риск. Изготвя се процедура за сравнителен анализ на рисковете.
  • Фаза 2 – определя се списък на проблемните области в региона, обосновават се основните екологични проблеми в тях и евентуалните последици от тях, набелязват се конкретните източници на тези проблеми и се анализират.
  • Фаза 3 – пристъпва се към събиране на информация, която в последствие се оценява и се набелязват основните тенденции в развитието на екологичните проблеми – размер, скорост на развитие и т. н.
  • Фаза 4 – подготвят се и се оценяват анализи на рисковете, които произтичат от екологичния проблем, за домакинствата в региона, околната среда и качество на живот. Извеждат се на преден план и се оценяват рисковете от различните регионални екологични проблеми.
  • Фаза 5 – извършва се степенуване на екологичните проблеми в региона, може да стане посредством матрица или дърво на решението. Извеждат се на преден план високо и средно рисковите екологични проблеми, чиято рискованост е оценена най-високо.
  • Фаза 6 – крайно определяне на приоритетните екологични проблеми, подреждането им като последователност на разрешаване и преминаване към етап на подготовка е организация на екологичния проект.
Подготовка и организация на регионален екологиченпроект

Създаването на един регионален екологичен проект изисква сложна последователност от административни, експертни и обществени действия, които да гарантират неговия краен успех и значимост за общественото мнение. Подготовката и организацията на проекта включват в себе си следните етапи:

Създаване на инициативна група

Инициативата при издигането на един регионален проект в областта на икономиката може да бъде дело на всеки обикновен гражданин, обществена или частна организация. Обикновено начело на екологичните движения е добре да бъдат поставени изявени публични личности, които да сформират ядрото на инициативната група, около което да се привличат симпатизанти на проекта.

Такива обществени личности могат да бъдат – административни началници, като кметове, общински съветници, депутати, министри и т. н., могат да бъдат привлечени и хора на изкуството, една добра инициативна група не може да мине също и без участието на известни и уважавани бизнесмени и управители на фирми.

На този етап се изясняват основните функции на инициативната група, обхвата на проекта, сроковете му за изпълнение очакваните му резултати, организационната форма, пропагандата на проекта сред обществеността, формират се и основните стратегии за привличане на средства за изпълнението му.

Бюджетиране на проекта и осигуряване на първоначалнисредства за стартирането му

На този етап се определят основните разходи свързани с реализацията на екологичния проект – административни, за работна заплата, за материали, за реклама и т. н. Инициативната група е добре да подсигури парично и първите 3 до 6 месеца от проекта.

Назначаване на координатор на проекта

Основната функция на координатора е представителна. Той трябва да се грижи за връзките с обществеността и държавната администрация. Да организира различни публични прояви, с които да спечели обществена и всякаква друга подкрепа за проекта.

Координаторът е лицето, което е натоварено и с набирането и обработката на необходимата информация свързана с проекта. Той трябва да е публично изявено и уважавано лице, с широка култура и маниери на поведение, готово да убеждава и отстоява общественото мнение по-всяко време в името на екологичното начинание.

Провеждане на учредителна конференция

Провеждането на учредителна конференция има основна цел да  запознае в детайли обществото с основните екологични проблеми в региона и да даде своеобразно начало на екологичния проект за тяхното разрешаване. На учредителното събрание се избират и две комисии, които в последствие се ангажират с по-нататъшното развитие на проекта. Това са стратегическата и техническа комисии, първата е призвана да се грижи за по-нататъшната обработка на общественото мнение и осигуряването на увеличаваща се подкрепа в името на проекта, тя се грижи също и за набирането на различна обществена и икономическа информация, която би могла да е полезна за крайното осъществяване на проекта. Втората комисия събира и анализира всички технически данни свързани с проекта и осъществява по-нататъшен ефективен технически контрол върху изпълнението на етапите на проекта, тя е призвана да оценява и ефективността на крайния резултат.

Създаване на консултативни граждански комисии иправилник за тяхното функциониране.

Гражданските комисии са форма на обществена подкрепа към осъществяването на регионалните екологични проекти. Те се явяват естествено допълнение на общинските власти и тяхна основна задача е да извършват обществена подкрепа на проекта.

Отделно, те следва да пропагандират и привличат нови привърженици и спонсори, да помагат на общината при организацията на публични изяви в подкрепа на регионалния екологичен проект и т. н.

Организационната форма на гражданските движения обикновено е комитет с председател и заместник, които са оторизирани да организират дейността на членовете на комитета.

Планиране на проекта

Планирането на проекта е организирано в последователни действия, чиято цел е да извади на преден план методологията, по която ще се подходи към разрешаването на екологичния проблем.

Основни етапи на планирането са:

  • определяне на екологичните цели на проекта;
  • определяне на потенциалните стратегии;
  • определяне на критерии за оценка на стратегиите;
  • събиране на информация и създаване на “профили на проблемите”;
  • анализ и избор на стратегии;
  • изготвяне н проект за план за обществено обсъждане;
  • изготвяне и приемане на окончателен план;
  • използване на плана като ръководство на проекта.

С последната точка на практика се изчерпа теоретичната подготовка и организация на проблемите и дейностите, свързани със стартирането на екологичния проект.

Както се вижда от горните редове, това е един сложен и обществено ангажиран процес, който ангажира в себе си, както финансови и експертни ресурси, така и обществено мнение, административна власт и т. н.

Българо-швейцарски проект за опазване набиоразнообразието в региона на Стара планина.

Представяне на проекта

Това е междуправителствен проект между България и Швейцария, който се осъществява изключително с помощта на швейцарската страна. Проекта функционира от 1998 г. насам и е призван да се грижи за запазването на уникалните растения и природа в различни региони на България. Един от тях е Националният парк в Стара планина.

Във връзка с целите на изследването в следващите редове ще се обърне повече внимание на целите и проблемите, които си е поставил за решаване този регионален екологичен проект, както и постиженията му в областта на опазването на околната среда и екоравновесието в региона, в който действа.

Екологични дадености в региона

Българската история е неразривно свързана с историята на Стара планина. Тя е сърцето на България, регионът където са отраснали едни от най-значимите фигури в българската история.

Стара планина представлява климатичната граница между северна и южна България. Тя е определяща за формиране на средните температури и климатични особеност в региона, дължащи се на разнообразния и променящ се релеф, което е предпоставка за създаването на условия за съществуване на богата и многообразна уникална флора и фауна.

Уникални растения все още растат под върховете на планината, като 11 от тях са абсолютно уникални и единствени по-рода си в света. Балканският лес подсигурява убежище на последните представители в Европа на видове, като: кафява мечка, сив вълк и планинска антилопа.

Стара планина е приютила също единствения и неповторим в Европа масив от букови дървета някои, от които са на възраст над 250 г.

Части от Стара планина бяха официално признати за Национален парк през 1991 г. с Указ на българското Министерство на околната среда и водите. Той е един от най-младите в страната и е разположен на площ от 730 кв. км.

Най-ниската надморска височина на парка е 640 м., а най-високата (връх Ботев) е 2376 м. Националния парк събира в себе си и девет неповторими природни резервата:

  • Боатин;
  • Царичина;
  • Козята стена;
  • Стенето;
  • Старата река;
  • Джендема;
  • Северния джендем;
  • Пеещите скали;
  • Соколна.

Редуването на вековни гори с тучни ливади дават възможност за съществуването на хиляди растителни и животински видове, някой от които са единствени по рода си в света.

Всичко това даде основание на Организацията на обединените нации да признае Националният парк и 8 от включените в него резервати, за протекторирани територии от изключително високо значение за световното екоравновесие.

Цели на проекта

Именно на основание на международното признание на неповторимите флора и фауна, намерили подслон по склоновете на Стара Планина беше възможно осъществяването на настоящия проект.

За да съхрани и опази природните богатства той си постави изключително амбициозни цели, които включват в себе си:

  • привличане на местните жители в опазването и консервирането на природните дадености в региона. Създаване на информационен център в Карлово, който да провежда факултативна форма на обучение на децата в региона, свързано с опазването на околната среда;
  • да увеличава локалната подкрепа на местното население за проекта за опазване на биологичните видове в Националния парк, посредством изграждането на общински клубове на приятели на Стара планина;
  • да оказва техническа и експертна помощ на Дирекцията на Националния парк;
  • да се изготви план за подържане на наследствения растителен режим в планинските възвишения на парка, който да включва наблюдение върху биоразнообразието и най-вече развитието на хвойновите насаждения и планински пасища, чиято продуктивност ще бъде изучено основно.

Естествено тези цели изискват време и ресурси за изпълнение, които именно проекта трябва да осигури, те са обхватни по своя характер и засягат почти всички аспекти от възможните методи за подобряване на екологичната обстановка региона, както и на природоопазващата култура в местното население.

Постижения на проекта

Макар и трудно, от 1998 г. насам този регионален екологичен проект успя да отбележи някои значими успехи, при разрешаването на различни проблеми, свързани с изпълнението на положените цели за следване.

По важните постижения на проекта са:

  • промените в Закона за опазваните територии от 1998 г. позволиха на проекта да успее в борбата си за запазването на целостта на Националния парк;
  • беше установен информационен център по проекта в Карлово, който и до днес подържа сериозни взаимоотношения с общината в Карлово и Туристическата асоциация “Васил Левски”. Центърът беше открит на 13 ноември 1999 г., в деня на 8-та годишнина от създаването на Националния парк;
  • образователна програма към проекта се свърза с местни преподаватели, които сами определят темите и похватите за обучение на децата в опазване на околната среда, бяха създадени “зелени училища”, които на практика запознават учениците с проблемите и методите за опазване на биоразнообразието в региона;
  • голям успех за проекта беше създаването на регионален еко вестник – “Купена – централни балкански новини”, в който ръководителите на проекта редовно отделят място на екологичните проблеми в региона, установяват направеното до сега и представят на възрастни и деца интересни факти около проекта;
  • две години бяха достатъчни, за да се извърши събирането на пълни данни за хвойновите насаждения в територията на Националния парк, които понастоящем са предоставени на Дирекцията на парка, която също участваше и подпомагаше активно проучванията. Първите резултати от проучванията вече са факт, който е изключително ценен за по-нататъшното развитие на Мастерплана за опазване на биоразнообразието в Стара планина;

Към горното можем да добавим и осигуряване на екологичносъобразни доходи за населението посредством разработване на карти на местата, където най-често се срещат различни видове билки.

Също така се изготвиха ръководства за събирачите на билки, в които подробно са описани различните форми на природосъобразно събиране и обработване на билките. В резултат на тези усилия бяха създадени и първите обществени клубове на приятели на Стара планина в Карлово и Павел Баня.

Заключение

В България на практика управлението на екологични проекти вече е сериозно застъпено, видно от примера на Българо-швейцарски проект за опазване на биоразнообразието в региона на Стара планина.

То ще има своето бъдещо развитие, тъй като вече е налице воля на държавата да вложи повече усилия в решаването на екологичните проблеми на страната, дори и не толкова като финансова помощ, колкото логистична подкрепа на гражданските усилия. Така ефектът за природата на България ще бъде много по-осезаем.

Нека не забравяме също, че изграждането на привързаност в подрастващите поколения също е един важен фактор, който ни приближава с крачки към европейската ценностна система и екокултура, затова призива да обединим глобалните интереси в локални процеси ще бъде все по-актуален в развитието на различните регионални екологични проекти.

Използвани източници

  1. Данчев, А., В. Павлова, Икономика на природоползването, НБУ, С., 1997.
  2. bsbcp.inet.bg – официален интернет-сайт на Българо-швейцарската програма за запазване на биоразнообразието.