Системен подход в логистиката

Същност и предназначение на логистиката

Логистиката е млада икономическа наука, която е част от управленския процес във фирмата и е свързана с управлението на материалните потоци от тяхното начало, през производствения процес, до крайния потребител, като този процес е свързан и с управление на съответната информация свързана с горните действия.

Именно поради факта, че логистиката се занимава с предвижването на материалите през различните етапи от трансформацията им, се налага разграничаването на различни видове логистични процеси.

Важен момент от изясняване на същността на действие на логистиката и отделните логистични процеси е изясняването на проблема за системния подход в нейното функциониране.

Системен подход в логистиката

Системният подход в логистиката се изразява във взаимодействието и отношението между сравнително отделни управленски звена (микрологистични системи), които обслужват разпределението на различни дейности и материални ресурси между стопанските субекти.

С течение на времето тази системност търпи развитие и се променя постепенно. Системният подход при управлението на логистичния процес включва следните етапи:

• оценка на дейностите обект на логистични действия;
• изграждане на звената обслужващи логистични дейности;
• изграждане на взаимодействие между логистичните звена под формата на логистична микро- или макросистема;
• оценка на функционирането на логистичната система;
• оценка на обхвата на логистичната система;
• контрол върху логистичните отношения, породени в системата.

Принципи на системния подход:

• системата да обхваща всички звена от управленския процес, които са обект на логистични действия;
• връзките между отделните логистични звена да бъдат достатъчно широки и динамични, за да осигуряват комуникацията между компонентите на системата;
• в обхвата на системата звената да се приемат като част от нея, но да се управляват локално;
• при установяване на обхвата на системата да се има предвид дали възможностите за комуникация и контрол над системата не са надценени;
• да се следва правилото за системност, което включва в себе си следните етапи – планиране, организиране и контролиране на изградената система.

От пространственото разпределение и промяната във времето се определя разпределението на труда в отделните микрологистични подсистеми.

В условията на системност организацията в пространството и времето поражда подържането на запаси, формирането на експедицията и складовата организация.

Това води до нуждата от ползване на управленски логистични методи, които на основата на системния подход да отговорят на нуждите, които се изправят пред ръководителите, по отношение регулирането и контролирането на тези процеси.

Като основен израз на системността в логистичния процес, макрологистичната система обхваща управлението на съвкупността от стоки (материали), транспортни връзки и институции (като транспортна авиация, ЖП-превоз, кораби, автотранспорт и т. н.).

Тази макроикономическа система образува една съществена част от обкръжаващата среда на микрологистичните системи.

Тъй като в пространствено разположените икономически области възможностите за развитие на отделните предприятия зависят в значителна степен от структурата и функциите на макрологистичната система, тя е обект на постоянно развитие и подобряване от страна на компетентните държавни органи.