Личността на треньора във волейболния тим

Волейболът по своя характер е колективен спорт, който се основава на партньорство и комбинативност в играта.

Ето защо от ръководството на отбора зависи нормалното протичане на взаимоотношенията между спортистите с оглед постигането на високи спортни успехи.

Безспорно личността, която е отговорна за изграждането на волейболния отбор като колектив, е треньора.

Той заема централно и водещо място в изграждането на отбора.

От тази гледна точка, особеностите на неговата личност, както и подготовката му, определят облика на отбора и отношението на спортистите към поставените им тренировъчни и състезателни задачи.

Индивидуалните особености на спортистите, от своя страна, налагат някои изисквания към личността на треньора.

Тъкмо поради това той трябва да се подбира внимателно, като се отчита не само неговия опит и предишни постижения, но и това, доколко личностните му особености се включват в психологията на изградения спортен колектив.

В психологически план треньорската дейност е не само трудна, но и сложна.

Тя включва изпълнението на различни социални роли, чиито подход на реализация е обусловен от типа характер на треньора.

Спортната психология разглежда типологията на личността на треньора в следните аспекти:

  • доминиращ треньор – стреми се да налага в строг стил изискванията към спортистите, използваните от него методи на обучение и тренировка не подлежат на коментар, целта му е да създаде боеспособен и навит отбор;
  • тактично-отстъпчив треньор – проявява разбиране към състезателите и прекалена тактичност, зад привидната мекушавост се крие добре пресметната настойчивост, създава добър отбор, ако състезателите го приемат и се идентифицират с него;
  • прагматичен треньор – подчинява всичко на победата в спортното състезание, на постигането на спортни резултати и успехи, внимателен е към детайлите на подготовката, в някои случаи е агресивен;
  • романтичен треньор – за него удоволствието е в обучението и подготовката спортистите, създава отбори, при които голяма роля играе вдъхновението по време на състезание, подходящ е при формирането на отбори с детско-юношески състав.

Личностната характеристика на волейболния треньор не се различава съществено от разгледаните по-горе типологии.

Също, както при неговите колеги от останалите колективни спортове, пред него седят два основни проблема за разрешаване по отношение на ръководството на отбора.

На първо място, волейболният треньор е личността, която трябва да обедини отбора и да посочи общовалидните ценности, които ще бъдат следвани от целия спортен тим.

Ето защо, основен проблем пред треньорите във волейбола е как да развият отборното мислене като първа предпоставка за сплотяването на колектива.

Важен момент при изграждането на отборното мислене е формирането на отборното мнение, което по своя характер представлява микс от мненията на отделните спортисти във волейболния отбор.

Отборното мнение всъщност е психическо явление, свързано с междуличностните отношения и с процесите на комуникация в отбора, което изразява преобладаващата в даден момент оценка на спортистите по даден кръг от въпроси.

Ето защо, ролята на отборното мнение може да бъде положителна или отрицателна.

Положителна е, когато съдържа стимулираща адекватна оценка за работата на треньора и останалият клубен персонал, за средствата и методите на спортната подготовка, за проявата на активност и творчество в спортната дейност.

На другия полюс е отрицателната роля на отборното мнение, което не търпи нарушения на спортната дисциплина, независимо дали нарушителят е “звезда” във волейболния отбор, или състезател от резервния състав.

Отборното мнение също така се влияе негативно от проявите на немарливост и безотговорност, на безскрупулност и безцеремонност в междуличностните отношения, както между самите спортисти, така и между тях и треньорският колектив.

Отрицателната роля на отборното мнение е опасна за волейболния колектив и може да предизвика напрежение, което рязко да понижи продуктивността на спортната дейност в него.

Подобни ситуации могат да са последствие от дезинформация или слухове вън и вътре в отбора за влошено финансово състояние на клуба, от насаждането на мнението, че треньорът е слаб и некомпетентен, че използва остарели методи и похвати за тренировка и състезание и т.н.

Проблемът е, че при подобна ситуация отборното мнение се явява психологически фактор, който дори да не е споделян от отделния спортист във волейболния отбор е приеман от него като верен, защото той е част от отбора, който му оказва силно влияние.

Негативизмът на отборното мнение се отразява силно деструктивно върху един от основните фактори за изграждане и ръководене на волейболния отбор и по-точно върху отборното мислене, което е основна предпоставка за сплотяването на един спортен тим.

Именно този проблем е основен пред треньора на волейболния тим.

Той е длъжен да повлияе на всяка цена върху позитивно формиране на отборно мнение, на основата на което да гради отборно мислене, което да сплоти волейболния отбор и да го накара да проявява разумно взаимодействие като колективен субект – хармонично с участието на всеки член от волейболния тим, при водеща роля на треньора.

След като веднъж волейболният треньорът се справи с изграждането на предпоставки за развитие на колективното мислене в отбора, той трябва да предприеме два пътя на неговата градация.

В първия случай, той трябва да развива отборното мислене в посока на развитие на колективни отношения между волейболистите като човешки индивиди, сплотени от едни ценности, идеи и цели.

Второ, волейболният треньор трябва да развива отборното мислене като стил на поведение на играчите по време на състезание, те трябва да се научат да координират действията си с тези на останалите играчи от волейболния отбор, така че крайният резултат да бъде смислена тактика, която да доведе до реализацията на общите им усилия в играта.

Едва, когато волейболният треньор се справи с изграждането и утвърждаването на отборното мислене във волейболният колектив, той може да мисли за следващият важен проблем пред него – формирането на колективна воля в отбора.

Формирането на колективната воля е много важен фактор за изграждането на висококласен волейболен тим.

Тя представлява процес на постигане на значима обща цел чрез единни действия и чрез примерни актове на саморегулация, насочени към преодоляване на възникващи пред отбора трудности по време на състезание, т.е. на практика формирането на колективната воля е основен инструмент за обединяване отделните волеви качества на състезателите и насочването им към постигането на определена цел или противопоставянето на външни негативни фактори.

Основният проблем пред волейболния треньор тук е да канализира колективната воля в определена насока според моментната необходимост.

Ето защо, той трябва да намери най-преките начини да достига и да влияе върху психиката на волейболистите по-време на игра, така че да може мигновено да реагира на ситуациите, които изискват промяна във волевата нагласа на играчите.

Например, ако волейболният отбор губи, именно треньорът е този, който трябва да повлияе на колективния дух и воля за обрат на негативната за отбора ситуация.

Обратното, когато волейболистите водят в резултата, той трябва в зависимост от ситуацията да стимулира тяхната воля за окончателна победа или да я ограничи с оглед на засилване на сигурността в играта.

Проблемът с регулирането на колективната воля понякога е доста по сериозен от този с формирането на отборното мислене, защото изисква специфична психологическа нагласа у всеки спортист, която трябва да бъда разкрита и стимулирана по подходящ начин до желаната степен за осигуряване на висока спортна нагласа.

Вариантите за регулиране на колективната воля в отбора от страна на треньора са много, но в случая по-важно е, че решението на проблемите се крие в неговите лични способности.

Големите волейболни, пък и не само волейболни, треньори, освен педагози, ръководители, организатори, селекционери и т.н., трябва да са и отлични психолози, които да знаят как да комуникират със своите подчинени – спортистите.

Добрият волейболен треньор отдавна вече трудно може да се побере в една или друга рамка на личностна типология.

За да може да решава проблемите в ръководството на отбора по отношение на изграждането на отборно мислене и колективна воля той трябва да бъде тактичен и предпазлив, когато се налага, твърд и авторитарен щом ситуацията го изисква, прагматичен и разсъдлив и до голяма степен романтичен до толкова, доколкото да обича волейболната игра и да гледа на нея като на творчески процес, а не като на рутинно задължение.