Коментар на статията “Етиката между човека и природата”

Проблемът, който поставя авторката Стефка Китанова в статията “Етиката между човека и природата[1] е твърде актуален и дори болезнено значим за нашето съвремие.

В изграждането на съвременния индустриален свят екологията и природата са тотално пренебрегнати.

Материализмът като философия, изповядвана в съвременното човешко поведение, тотално измести изконните човешки отношения с природата.

Последиците от тази постъпка са трагични – изчезнали животински видове, сеч на дървета, променящ се климат, съпътстван с разрушителни урагани, земетресения, наводнения и т.н.

Едва ли към днешна дата бихме могли да си дадем сметка колко много е повлиял човека за разрушението на околната среда!

В САЩ например, за жадните за власт и пари конгресмени понятието “озонова дупка”,“променящ се климат” и “увредена екосистема” нямат особено значение и те не желаят да включат страната към световните екологични споразумения за ограничаване на вредните емисии от газове.

Това е само един от многобройните брутални примери за систематизиран отказ на определен кръг хора, облечени във власт, да обърнат внимание на екологичните проблеми, които ни заобикалят.

Авторката на статията в случая проповядва етика между човека и природата.

Подобно отношение е наистина необходимо, макар че тук можем да заменим думата етика с понятията рационалност и еквивалентност.

Да наистина именно рационалност и еквивалентност са необходими в отношенията с природата повече от всякога.

От етичност с природата някои хора се събличат в знак на протест срещу избиването на животни за ползване на кожата им.

Те явно обаче забравят, че животни са били избивани за кожи и 20 в. преди това, но са се запазили и до днес като видове.

Факт е обаче, че тяхната популация по-бързо намалява не заради кожите им, а заради влошената екообстановка, в която се налага да преживяват.

По този повод заредената пушка за тях е много по-безопасна от дулото на комина или ножа на моторната резачка, която монотонно разрушава околната им среда.

Но дори и те не са  на половина толкова опасни, колкото мисленето на съвременния човек.

То е антирационално, преследва материални химери, които постепенно го превръщат в роб на материалната експлоатация и тоталната сегрегация.

Защо, според Вас, човекът нехае за състоянието на околната среда?

Отговорът е прост, защото съвременният живот го откъсва от природата и той се сеща за нея или само за почивка или едва когато го връхлети урагана или наводнението.

Ето защо тук следва да се говори преди всичко за рационалност и еквивалентност в отношенията на хората с природата.

Рационално е посаждането на едно дърво, вместо гола демонстрация.

Рационално също ще бъде използването на екологично чиста продукция, която да има поне 90% цикъл на преработка, а останалото да подлежи на биологичен разпад.

От друга страна в експлоатацията на земните ресурси трябва да има начин да се постигне поне минимална еквивалентност. Например, ако се сече едно дърво, след него трябва да бъде посаждано ново, за което да се полагат необходимите грижи.

Естествено има ресурси като руда, минерали, въглища и петрол, които трудно биха могли да се възстановят, но повечето от тях са енергийни ресурси и биха могли да бъдат заместени с модерни алтернативни източници на възобновима енергия.

Ние можем много лесно да се справим с екологичните проблеми около нас, но за съжаление липсва желание за това в хората, от които до най-голяма степен зависи това – политици, бизнесмени, финансови институции и т.н.

Авторката добре изяснява ролята на финансовия сектор в развитието на различни екологични проекти, но на практика същият сектор въобще на мисли така.

Водени единствено от икономически резултати и трупане на печалби, на финансовите институции и на бизнесмените им е много по-изгодно наготово да експлоатират безобразно природните ресурси, отколкото да се грижат за тяхното възстановяване или екологично съобразно усвояване.

Ето тук би трябвало да се намесят политиците, които да регулират и контролират екологичната дейност на бизнесмените и да намерят начин да стимулират финансовата дейност на банкерите в сферата на проекти за опазване на околната среда.

За съжаление обаче те са замесени от същото некачествено брашно и цялата им политика е насочена именно към подпомагане на крупния бизнес да разсипва планетата както намери за добре.

Подобно положение не може да се търпи повече и е време да потърсим етиката не в отношенията ни с природата, а между нас!

На хората им омръзна да бъдат заложници на профанизирани материалисти, чиято единствена цел на съществуване е трупането на капитали и преследването на политически цели.

Днес в Европа, а вече и по света все по-масово напират нови сдружения от хора, които желаят да кажат „Не“ на наложения им произвол.

И това, забележете, не са политически организации, а екологични сдружения, които получават все по-широка общественост.

Именно в тези движения съзираме шанса за международна интеграция на интересите в областта на природоопазването, за които споменава авторката в края на своята статия.

Нека се надяваме, че това ще стане не на основа на глобализацията, както твърди тя, защото по-своя характер глобализацията е по-скоро икономическа, а върху основа на глобалното разпространение на нови човешки ценности, които да попречат на грубия материализъм окончателно да съсипе планетата ни.


[1] Китанова, Ст., Етиката между човека и природата, сп. „Философия“, 2/2001, с. 64.