Същност на логиката

Названието логика идва от гръцката дума Logos, което значи мисъл, слово, разум, закономерност.

За пръв път тя се използва за означаване на логическо учение от основоположниците на стоическата философска школа – Зенон (336-264 г. пр. Хр.) и Хризип (280-207 г. пр. Хр.).

За баща на логиката обаче се приема Аристотел (384-322 г. пр. Хр.), първоначално той използва думата аналитика.

Той дава и първото класическо определение на същността на логиката като наука за формите на мисленето.

Логиката е една от най-старите, а в последните два века – една от най-динамично развиващите се науки.

В края на XX век вече се наброяват над 80 вида раздела в логиката като наука.

Към днешна дата думата логика вече се използва за обозначаване на съвкупността на множество логически науки, които изследват едни или други форми на мисленето.

Познати са много определения на логиката, но те, в една или друга степен и форма, възпроизвеждат или доразвиват определени моменти от дейността ѝ като наука за формите на мисленето, но без да я обхващат изцяло.

Ето и някои от тях:

• логиката е наука за структурите на мисленето;
• логиката е наука за законите нормите на правилното мислене;
• логиката е анализ на методите за разсъждение;
• логиката е анализ и критика на мисленето;
• логиката е наука за откриване на доказателство;
• логиката е наука за извънопитните зависимости по истинност на мислите;
• логиката изследва неколичествените отношение и т.н.

Най-общо логиката като наука се делина класическа и некласическа.

Класическата логика е тази, която използва двузначна логическа оценка на нашите твърдения като истинни и неистини.

Класическата логическа наука от своя страна се дели на традиционна (Аристотел и стоиците) и символна логика (развивана в средата на XIX век и системно използваща символен език).

Некласическата логика е тази, която въвежда повече от две логически оценки на нашите твърдения. Тя се развива в началото на XX век.

Важен момент за изясняване на същността на логиката е мисленето на човека. То безспорно е най-важното човешко качество.

При решаването на проблемни ситуации нашето мислене формира определено число схеми на разсъждения.

Каквито и да са проблемите, мисленето се стреми да следва едни и същи схеми за разрешаване на проблемните ситуации, именно тези схеми са един от обектите на изучаване от страна на логиката като наука.

На практика предметът на логиката е свързан с онези схеми на разсъждения, които винаги и неизбежно водят до истински вярното решение, ако има токова.

Същността на логиката се основава и върху формулирането на логически закони.

Логическият закон е вид форма на мисленето, която гарантира истинността на нашите твърдения, независимо от тяхното съдържание.

Логическите закони са в основата на извеждане на едни твърдения от други или на образуване на нови твърдения.

За да разберем това по-добре трябва да обърнем внимание, че нашите твърдения по своя характер представляват елементи и форма на разсъждение.

Разсъждението е съвкупност от взаимносвързани твърдения за някакъв предмет или действие, завършващо с извод или вземане на решение.

Именно логическите закони правят възможно извеждането на едно твърдение от друго.

Необходимото следване на едно твърдение от друго на основата на логически закон се нарича логическо следване.

Понятието логическо следване (логическо следствие) идва да ни покаже и това, че верните изводи в нашите съждения не се гарантират само от схемата на логическия закон, стоящ в основата им, но и от истинността на предпоставките.

При достигането на нови и верни твърдения в изводите на нашите съждения върху основата на мисловните схеми е необходимо предпоставките да са били вече доказани преди това като верни.

Логическите закони са форми на мисленеи от това произтичат някои важни техни особености, които всъщност се подразбират от разсъжденията дотук, като: априорност, необходимост и всеобщност.

Основна функция на човешкото мислене е познанието на света.

Резултат от познанието е знанието за едни или други предмети и свойства, за законите, на които са подчинени тези предмети и явления и т.н.

Знанието ни за света по своя характер е съвкупност от твърдения, следователно не бива да ни учудва, че съществува наука като логиката, чиято същност е именно да ги обяснява и анализира.

Логиката е динамична наука, нейното развитие непрекъснато се разширява.

Една от областите, в които тепърва ще се развива е кибернетиката и създаването на изкуствен интелект, това на практика ще ни даде възможност да видим дали от описателна наука логиката ще се превърне и в съзидателна такава.

Всички области на на логиката свидетелстват за нормативния характер на логическите закони.

Те трябва да се изучават и спазват в разсъжденията така, както се 
спазват законите на морала например.