Същност и характерни черти на стопанската логистика. Фактори за нарастване ролята на логистиката. Развитие на логистиката в България.
Увод
Логистиката е сравнително нова научна дисциплина в управленската практика.
Възникването на логистичната концепция е свързано с необходимостта да се координира управлението на различни процеси и дейности, свързани с предвижването на материални потоци по отношение на доставки, производствени фази и дистрибуция до крайния клиент.
Естествено логистиката е наука, която е създадена с определена цел – обезпечаване равнището на обслужване на клиентите, при използването на методи, които максимално да минимизират разходите по съответната дейност, свързана с предвижването на стоките до крайните потребители.
Трябва да се отбележи, че логистиката е една от най-бързо развиващите се съвременни управленски направления.
Тя има широка популярност в развитите страни. Свидетелство за това е появата на редица национални и международни професионални организации по логистика.
Сред тях трябва да се отбележат Европейската асоциация по логистика (ELA), Международната федерация по управление на снабдяването и дистрибуцията (IFPDM), Съвета по управление на логистиката (CLM).
В редица водещи фирми управлението на логистиката е изведено на най-високо ниво във фирмената йерархия, а специалистите по логистика са едни от най-търсените и високоплатени.
Увеличава се и броят на фирмите, специализиращи се в оказването на различни логистични услуги.
Реномирани консултантски и софтуерни фирми предлагат консултации и конкретни технологични решения за управление на логистичната дейност.
Логистиката по своя характер е наука, която бележи сериозни темпове на научно планиране.
Непрекъснато нараства броят на университетите, предлагащи специализирано бакалавърско, магистърско и докторско обучение по логистика.
Реномирани центрове за обучение осъществяват разнообразни програми за повишаване квалификацията на кадрите в областта на логистиката.
Европейският комитет по стандартизация (CEN) успешно налага стандарти от серията ИСО 9000 и в областта на логистиката.
Усъвършенстването на технологиите и задълбочаването на икономическите процеси в глобален план оказват силно влияние върху същността и характерните черти на стопанската логистика, въпреки това тя има няколко фундаментални теоретични основи.
1. Същност и характерни черти на стопанската логистика. Дефиниции и определения.
В стопанската наука логистиката като термин е взаимстван от военното дело.
Според някой изследвания и публикации терминът “логистика” датира от X век, като за източници се цитират изказвания на Византийският император Лъв VI.
През 1905 г. известният американски военен специалист майор Чонси Бейкър пише: “Разделът от изкуството да се води война, отнасящ се до предвижването и снабдяването на армиите се нарича логистика”.
В икономическата теория и практика терминът логистика започва да се използва след Втората световна война едновременно и като синоним на по-популярните за онова време термини – “физическа дистрибуция” и “управление на материалите”.
Едва през 80 г. терминът “стопанска логистика” започва масово да се използва като по-широко понятие, включващо в себе си физическата дистрибуция и управлението на материалите.
Израз на това е преименуването през 1985 г. на американската професионална организация от Национален съвет по управление на физическата дистрибуция в Съвет по управление на логистиката.
Логистиката е обект на непрекъсната еволюция и развитие, която продължава и към днешна дата.
Ето едни от най-популярните определения за логистиката:
- Европейска асоциация по логистика – “Логистиката е осъществяване и управление на движението и разполагането на хора и/или стоки, както и поддържащите дейности, свързани с това движение или разполагане, в рамките на система, организирана за постигане на определени цели.”
- Съвет по управление на логистиката в САЩ – „Логистиката е процес на планиране, организиране и контролиране на ефективното и ефикасно придвижване и съхранение на продуктите и услугите и свързаната с тях информация от мястото на зараждане до мястото на потребление (включително входящите, изходящите, вътрешни и външни движения) с цел удовлетворяване на изискванията на клиента”.
Освен тези определения от фундаментални за логистиката организации, съществуват и някой други дефиниции за същността на логистичния процес.
Такива са определенията на известни в областта специалисти като:
- Американските професори Маги, Капачино, и Розенфелд, които определят същността на логистичния процес по следния начин: “Логистиката се отнася до изкуството да се управляват потоците от материали и продукти от източника до потребителя. Логистичната система включва цялостния материален поток от доставката на суровините до довеждането на готовата продукция до крайния потребител, както и свързаните с него информационни потоци”.
- Немският специалист в областта – проф. Р. Юнеман, който посочва, че “… Логистиката включва всички дейности, необходими за преодоляването на несъответствията от времеви, пространствен и количествен характер, започвайки от снабдяването с материали, тяхната преработка и завършвайки с дистрибуцията на готовата продукция до крайният потребител. Тези дейности включват планирането, осъществяването и контрола на паспорта, складирането и манипулирането, както и информационните потоци, необходими за тези операции.“
Както виждаме от последното определение, логистиката е една многообразна наука, на която не може да се даде строго определена дефиниция.
Въпреки това в процеса на практическо изследване на логистичните процеси, специалистите са стигнали до извеждането на няколко основни черти на логистиката като управленска дейност, и те са:
Първо, обект на стопанската логистика са материалните потоци и свързаните с тях информационни потоци.
Второ, понятието“логистика” се използва за обозначаване на управленска концепция, съдържанието на която представлява интегрираното управление на материалните потоци.
Като управленска концепция, логистиката се основава на системния подход, който се изразява в:
- разглеждане на материалните потоци през всички фази и стадии на придвижване (от източниците на зараждане, през различните етапи на преработка и предвижване до крайното потребление) като една цяла система;
- интегриране на традиционно разделените области на фирменото управление, по отношение на снабдяване, производство и дистрибуция на готовата продукция;
- интегриране на управлението на материалните потоци, осъществявано от организационно обособени фирми и звена, в т. ч. и всички снабдителни вериги, мрежи на добавена стойност и стратегически съюзи, които са резултат от еволюцията и задълбочаването на управленските отношения, по отношение на планирането, изграждането и контролирането на логистичния процес.
Трето, същността на характеристиката на логистиката се съдържа в решаването на тристранната задача:
- осигуряване на пространствена и времева полезност на продукта;
- обезпечаване на високо равнище на обслужване на клиентите;
- минимизиране на общите разходи, свързани с дейностите, обект на управление от логистиката.
Четвърто, в различните свери и отрасли логистиката има определена специфика, обособени от особеностите на дейността.
Тази специфика се проявява главно по отношение на различната “тежест” в управлението на отделните фази на движение на материалните потоци – входящи, вътрешни, изходящи и обратни.
В зависимост от спецификата на отрасъла може да се разграничат няколко типа организация на логистичния процес във фирмата:
- фирми с преобладаваща входяща логистика – строителни, в сферата на услугите и някои други;
- фирми с преобладаваща изходяща логистика – от химическата промишленост, различни видове дистрибутори и др;
- фирми с балансирана входяща и изходяща логистика – търговци и фирми от хранително-вкусовата промишленост;
- фирми с преобладаващо изходяща и обратна логистика – производители на рециклиращи се продукти, използващи контейнери и опаковки за многократна употреба.
2. Фактори за нарастване ролята на логистиката.
Появата и бързото навлизане на логистиката като управленска концепция в практиката става с развитието на определен етап от икономическия прогрес и е свързано с необходимостта да се интегрира и координира управлението на материалните потоци.
Нарасналото търсене на логистичните методи и свързано главно със следните обективни тенденции в развитието на световната икономика:
- насищане на пазара и повишаване на изискванията към равнището на обслужване на клиентите;
- усложняването и диференциацията на продуктите;
- скъсяване на жизнения цикъл на изделията;
- глобализацията на производството, пазара и конкуренцията.
Въз основа на тези тенденции три групи фактори оказват влияние върху развитието на логистичния процес в глобален и локален характер.
Географски фактори – тези фактори са природна даденост, с която логистиката се съобразява задължително. Такъв фактор например са природните ресурси.
Именно географското разположение на ресурсите има водеща роля при изграждането на инфраструктурата, която по-нататък ще бъде ползвана за логистични цели.
Ефективност – този фактор е последица от степента на конкурентоспособност на фирмите при управлението на материалните запаси и прилагането на логистични методи.
Конкурентността на база логистичен подход често проявява една интересна зависимост.
Например факт е, че страните, които разполагат с по-малко природни ресурси имат много висока ефективност при използването им, в това число и в логистичния процес и следователно са по-конкурентноспособни.
Типичен пример за логистична ефективност е Япония, чийто ресурси са оскъдни, което е наложило изключително висока организация на логистичната дейност, и която в момента е на първо място в света по най-ниски средни запаси от материали.
Ефективността тук се изразява както в спестени пари от наеми за складове и работни заплати на обслужващ персонал, така и в съкращаването на времето за придвижване на продукта от изходната точка до крайния потребител.
Логистични технологии – бурното развитие на логистичните технологии се оказа един от най-мощните фактори, които дадоха силен тласък в развитието на логистиката като съвременна наука и практика.
Логистичните технологии обхващат:
- изграждането на компютърно интегрирано производство и снабдяване с участието на гъвкави автоматизирани поточни системи, познати като ГАПС, съвременни транспортни съоръжения и технологии, ефикасни инфраструктурни обекти и др.;
- развитието на телекомуникационната и съобщителна техника в областта на размяната на логистична информация, включваща позициониране, комуникация между звена и т.н.;
- появата и развитието на управленски концепции и методи, претворени в компютърен софтуер – “Планиране на производствените ресурси”, “Планиране на ресурсите в дистрибуцията”, “Точно навреме”, “Тотално управление на качеството”, “Преструктуриране на бизнес-процесите” и други.
Изследването на логистичния процес показва, че именно тези основни фактори играят основна роля при подобряването и постигането на значителни успехи в икономическите резултати на редица водещи фирми.
3. Развитие на логистиката в България.
Перспективите за развитието на логистиката в България се определят от голям брой фактори и условия.
Най-общо, обаче, можем да кажем, че развитието на логистичния процес в страната е пряко зависим от прехода към пазарна икономика и следователно е обусловен от него.
В резултат на прехода към пазарна икономика в голяма степен факторите и тенденциите от развитите икономически пазари се наложиха и в управленския процес на българските фирми.
Факторите, характерни за икономиката на страната и оказващи пряко или косвено влияние върху развитието на логистиката, най-общо може да се разделят на положителни и негативни.
Положителни фактори:
- повишаването на изискванията на клиентите по отношение на нивото на обслужване;
- засилената вътрешна и външна конкуренция;
- промяната в продуктовата и производствената ориентация;
- финансовият натиск върху фирмите, принуждаващ да се търсят по-ефективни методи за намаляване на разходите.
Отрицателни фактори:
- ниското стартово равнище на развитие на логистичния процес;
- остарелите технологии и инфраструктура;
- нестабилните пазарни субекти;
- честите колебания в производствената и продуктова ориентираност на фирмите;
- липсата на инвестиции и лош пазарен макроклимат;
- негативните външни явления и т. н.
Въпреки наличието на негативни процеси, които оказват влияние върху развитието на логистичния процес в страната, не бива да се притесняваме излишно по въпроса.
По отношение на географското разположение на страната, България има отлични възможност да стане посредник между Европа и Азия и ако тя използва това преимущество по отношение на организация на една логистична дейност по оказване на сътрудничество по превоза и доставките на стоки за представители и от двата континента, ранно или късно страната ще извлече трайна изгода от това.
Що се отнася до повишаване на участието на логистичните методи във вътрешнофирмените дейности на българските фирми, свързани с транспортиране, складиране и доставяне на продукция до крайния потребител, специалистите предричат, че най-силно влияние на местна почва ще окажат западните технологии и логистични методи, които българските фирми имат възможността да усвоят на готово, т.е. няма да ги разработват сами, а направо ще ги усвояват.
Заключение
В този тон искам можем да обобщим, че ролята на логистиката за конкурентното развитие, както на отделни фирми и отрасли, така и на националната икономика постепенно ще нараства.
Преходът на България към пазарно стопанство изиска приобщаването към основните достижения и тенденции в областта.
Популяризирането на логистичните методи в страната допринесе за по-бързото приспособяване на българските фирми и икономиката като цяло към изискванията на пазарното стопанство и повишаването на тяхната конкурентоспособност на международния пазар.
Използвани източници:
- Димитров, П., Логистиката в променящия се свят, Том 1, С., 1996.
- Цветков, Цв., Стопанска логистика, С., 2005.