Меркантилизмът – отражение на първоначалното натрупване на капитал. Ранен и късен меркантилизъм и неговите представители.

Меркантилизмът като отражение на първоначалното натрупване на капитал. Обща характеристика на меркантилизма.

Меркантилизмът отразява особеностите на етапа на възникването на капиталистическата пазарна система.

Тази икономическа школа предполага от една страна съсредоточаване на богатство в една част на обществото, а от друга лишаване на средства за производство на друга част от него, която се превръща в наемни работници.

Процесът на създаване на тези две условия се нарича „първоначално натрупване на капитала„.

Тези условия се създават в резултата от разгръщането на пазарната конкуренция в процеса на търговията и размяната, която води до социална диференциация в обществото, т.е. натрупване на богатството в едни и разоряване на дребни занаятчии и селяни, които се превръщат в наемни работници.

Исторически това става в периода на късното Средновековие (16-17 век). Тогава започва разпадането на феодалната система, основана на крепостния труд и възникването на новата капиталистическа система, основана на свободния наемен труд.

В този период се разширява сферата на пазарните отношения, а търговията става основен източник за натрупване на богатство.

Меркантилизмът възниква като необходимост от научно обосноваване на разширяването на пазарните отношения и особено на ролята на търговията като източник за натрупване на богатство.

Наименованието „меркантилизъм“ произлиза от италианското „меркате“ – търговец. Като икономическо учение той е първичен опит за научен анализ на зараждащия се капитал и система на пазарно стопанство.

При него се прилага нов научен метод за изучаване на икономическите явления, изхождащ не от позицията на абстрактното мислене и църковен догматизъм, а от обективния анализ на реалните икономически процес, но този метод още не е достатъчно съвършен, защото:

• свежда се само до външно описание на явленията и не разкрива тяхната същност;
• изучава само сферата на обръщението и по-специално търговията, а подминава сферата на производството, която е първоизточник на икономическите явления;
• преследва главно практически цели, а не формулирането на съществени теоретични обобщения.

Ето защо в историята на икономическата мисъл меркантилизмът се оценява само като първа стъпка към формирането на икономическата наука като самостоятелен клон от човешкото познание.

Главните идеи на меркантилизма се свеждат до следното:

• главната задача на всяка страна е да увеличи своето богатство;
• богатството се изразява в натрупано количество пари и благородни метали;
• основен източник на богатството е търговията и по-специално външната, когато се постига активен търговски баланс на държавата в търговията с трети страни;
• вътрешната търговия не увеличава богатството на страната, а само го преразпределя от едни лица към други;
• държавата трябва да се намесва в стопанския живот и чрез съответните мероприятия да съдейства за увеличение на богатствата на страната.

Идеите на ранния и късен меркантилизъм и техните представители.

С развитието на процеса на първоначално натрупване на капитала идеите на меркантилизма са се развивали в различни направления, поради което се обособява ранен и късен меркантилизъм.

Ранният меркантилизъм се проявява през 16 век, негов виден представител е Уилям Стафорд.

Той обосновава основните принципи на политиката на привличане на пари и благородни материали, като за целта препоръчва изпълнението на следните основни действия:

• всеки търговец да изнася повече, отколкото внася, за да остават повече пари в страната;
• чуждестранните търговци да бъдат строго контролирани, като не им се позволява да закупуват суровини с цел да ги преработват и ги внасят като готови стоки;
• държавата да се намесва активно в икономическия живот и да регулира паричното обръщение като забранява износ на благородни метали и пари и ограничава вноса на стоки от чужбина чрез използването на високи вносни мита;
• препоръчва натрупването на парите като съкровище и използването му главно в сферата на търговията;
• обявява се против нарастващото потребление на стоки, предназначени за разкош на аристокрацията, тъй като те се купуват главно от чужбина.

Късният меркантилизъм се проявява през 17 век и представлява по-нататъшно развитие на меркантилистичните идеи. По това време търговията и кредитът значително се разширяват и разнообразяват.

Най-ярък представител на късния меркантилизъм е Томас Ман – едър търговец и един от директорите на Източноиндийската компания, която е първообраз на акционерно дружество. Основоположник е на теорията за търговския баланс.

Главните идеи на късния меркантилизъм, очертани от него, са:

• изводът, че не всеки отделен търговец трябва да постига предимство в износа пред вноса на стоки, а да се реализира активен търговски баланс за страната като цяло;
• обявява се против самоцелно натрупване на пари в съкровища и препоръчва тяхното прилагане в манифактурната промишленост, чрез използване на наемен труд;
• разширява възгледа за ролята на търговията като източник за натрупване на богатство и счита, че не само външната търговия, но и вътрешната съдейства за нарастването на богатството на страната, защото създава стимул за нарастване на производството на стоки;
• по отношение на външната търговия препоръчва да се внасят предимно суровини за преработка в страната, а вносът на предмети за потребление да се ограничава както чрез високи мита, така и чрез въздържането на населението да купува вносни стоки;
• обявява се за отслабване на държавната намеса и за по-свободен режим на търговията и паричното обръщение;
• препоръчва за нарастване на богатството да се разчита повече на активността на търговците, отколкото на държавната намеса.

Възникналите в Англия меркантилистични идеи намират разпространение и в другите европейски страни. Във Франция представители на меркантилизма са Антон дьо Монкретиен, Жан Батист Колбер и др.

Именно Монкретиен е този, който за първи път употребява термина „политическа икономия„, съставена от древногръцките думи „полис“ – управление, държава, „тикос“ – стопанство и „номос“ – закон.

Използвана литература:

1. Статев, С., Илиев, П., “Макроикономика”, София, 2001.