Валутни пазари и валутни операции

Увод

Валутната търговия води своето начало още от най-дълбока древност, когато международната търговия е била осъществявана с кервани или дървени кораби.

Още тогава пътуващите търговци са се сблъсквали с нуждата от средства за размяна, които да удовлетворяват както техните клиенти, така и тях.

Първоначално народите са търгували с натурална размяна или по-познатия днес бартер на стоки и продукти.

С появата на парите обаче търговските взаимоотношения в международен план са се усложнили, защото различните народи са секли и използвали различни валути.

Ето защо още в средните векове са се появили т. нар. “сарафи”, които са имали цяло сдружение и обект на тяхната дейност е била именно размяната и съхранението на чужда валута.

От тогава до днес ситуацията с размяната на чуждестранна валута се изменила много. Днес вече съществува развит международен валутен пазар, който обхваща организацията на търговията с валута в световен мащаб.

В съвременното индустриално развито общество необходимостта от такава търговия произтича от това, че на територията на всяка държава сила на законно разплащателно средство притежава само нейната национална парична единица. Следователно в пределите на страната може да се търгува само с тази парична единица и всички чуждестранни търговци, за да купят стока от местните производители, трябва да си обръщат валута в местни пари.

Обратното също важи, когато местни вносители желаят да купят стока в чужда държава, те на свой ред трябва да продадат местната си валута за чуждестранната валутата на съответната държава, обект на търговски взаимоотношения.

Нуждата и предвижването на чуждестранни валути в глобалното световно пространство вече са неделима част от всяка международна сделка, което прави и валутната търговия един важен фактор с приоритетно икономическо значение.

1. Същност и функции на валутния пазар.

Валутният пазар в тесен смисъл представлява място където продавачите и купувачите на валута извършват сделки помежду си с цел да си набавят или продадат чуждестранна валута, която им е нужна за тяхната международна търговска дейност.

В широк смисъл, обаче, същността на съвременния валутен пазар отдавна не може да се разглежда в подобен локален характер.

Днес валутният пазар представлява огромен по своите размери пазар на чужда валута, който обхваща глобално света посредством своята организация.

Естествено международният валутен пазар си има и своите водещи центрове, такива са валутните борси в градове, като: Ню Йорк, Токио, Лондон, Цюрих, Париж, Хонконг, Сингапур и други.

Съвременните технологии допълнително допринасят за глобализирането на валутната търговия в световен мащаб. Днес всички участници на този пазар са вързани в единни информационни и комуникационни системи, които обхващат цялото земно кълбо.

Към днешна дата вече е съвсем нормално японска банка, нуждаеща се от холандски гулдени, например, да ги закупи от американска банка с посредничеството на валутен брокер от хонконгска валутна борса.

Валутният пазар в света е толкова развит, че дава възможност на гражданите и организациите, независимо дали са местни резиденти или чужденци да купуват и продават каквато си поискат чужда валута без оглед на това в коя държава се намират.

Това на практика означава, че валутният пазар е сериозно либерализиран, т. е. при търговията на чуждестранни валути няма ограничения.

В годините на бурно развитие на валутните отношения през миналия век валутният пазар постепенно придоби голяма тежест в международен и местен план за отделните страни.

Днес той е призван да изпълнява следните основни функции:

• трансфер на парични ресурси – основна функция на този пазар, свързана с организацията на размяната на чуждестранни валути и удовлетворяването на взаимните интереси на участниците във валутната търговия;
• подържане на равновесие в търсенето и предлагането – една специфична функция на валутния пазар, свързана с балансирането на търсенето и предлагането на валута. На практика пазарът на чуждестранни валути се опитва да задоволи всяко търсене и предлагане, като по този начин успява да подържа единни и стабилни нива на търгуване на съответните валути, обект на международна търговия;
• кредитна функция – странична дейност на валутния пазар, свързана с осигуряването на международни кредити в чуждестранна валута;
• защита срещу валутен риск (хеджинг) – застрахователна функция, важна от гледна точка на запазването на вложенията на притежателите на валутни позиции;
• спекулативна функция – валутния пазар позволява сключването на спекулативни сделки, при които различни вложители и играчи на пазара на чуждестранната валута, се опитват да извлекат изгода в дългосрочен или краткосрочен план от изменението и колебанието на валутните курсове на чуждестранните валути;
• регулативна функция – функция, която представлява естествено продължение на стратегическото въздействие на международния валутен пазар върху макроикономическите показатели и механизми действащи в регионален и глобален план.

Както се вижда функционирането на валутния пазар е сложен процес, който се съпътства от строго изградена и йерархична на места организация на търгуването с чуждестранна валута.

От гъвкавостта на участниците в него зависи и правилнотоорганизиране на основните функции на пазара на чуждестранна валута.

2. Участници и организация на валутния пазар.

Основни участници в организацията и функционирането на международния валутен пазар са следните звена:

• клиенти – физически или юридически лица, нуждаещи се от чуждестранна валута;
• търговски банки – представляват обособено ядро в търговията с чуждестранна валута, изграждат т. нар. “междубанков пазар” на валута, те са най-големия движещ елемент при търговията с чуждестранна валута. Именно те привличат в своите трезори различни валути, които предоставят на нуждаещите се. Във валутната търговия търговските банки участват основно по два начина – търгуват валута по заявка на клиенти на банката или за своя сметка. В първия случай изпълняват брокерска функция, а във втория дилърска;
• валутни посредници – представляват висококвалифицирани специалист в областта на международната търговия на парични ресурси. Изпълняват ролята на посредници при търсенето и предлагането на валутни средства. Биват брокери и дилъри. Във всички големи международни банки съществуват специални отдели, където тези лица осъществяват сделки с валута от името на банката или нейни клиенти, като за тази си дейност получават съответната комисионна;
• небанкови финансови институции – тези участници са сравнително ново явление и са резултат от либерализацията на валутния пазар през втората част на 20 век. Те представляват различни финансови къщи, пенсионни фондове, инвестиционни фондове, доверителни фондове, застрахователни компании и други, които използват опита си и сферите си на влияние за участие на валутния пазар;
• валутни борси – това са високоорганизирани пазари, специализирани в търговията на международни валути. По своя характер те са специфични, защото освен самите валути, предмет на договорите са и предварително определени условия по доставянето и заплащането на контрактите. Договарянето на валута е свързано с механизма на борсовия търг, т.е. става в условията на свободна дискусия. Основни участници в организацията на валутните борси са оторизираните валутни дилъри, които имат специално разрешение да търгуват на борсовия под;
• централни банки – това са участници на валутния пазар, които имат върховенство, гарантирано им от законодателството, при търговията с чуждестранна валута.

Централните банки заслужват малко повече внимание в сферата на регулирането на валутната търговия.

Финансовите операции, извършвани с чуждестранни валути от централните банки нямат характера на сделки с цел реализиране на печалба.

Тези банки имат регулативен характер и са част от администрацията на съответната страна, в която се намират.

Тяхна основна задача при участието им на валутния пазар е да интервенират. Интервенционните операции, които извършват централните банки на валутния пазар са свързани с изкупуване или продаване на чуждестранна или местна валута с цел гарантиране на стабилността на валутния пазар или местната валута.

В резултат от интервенциите на централните банки се променя съотношението между търсенето и предлагането на валута и се променя обемът на паричната маса в обръщение на местната и чужда валута.

Основна характеристика на централните банки е, че те имат локално действие и защитават по принцип винаги интересите на местната валута.

В последно време обаче в световната практика започва да се наблюдава международно консолидиране на централни банки на икономически мощни държави, които подпомагат при нужда и чуждестранни валути с цел да се запази глобалния паричен пазар стабилен и да се избегнат резки спадания и поскъпвания на валутните курсове.

Важен момент от функционирането на валутния пазар е организацията на процесите протичащи в него. Структурата на организацията по своя характер е йерархична.

На фигурата по-долу е илюстрирана една примерна схема на организация на класическия валутен пазар.

На най-ниско ниво в йерархията са поставени клиентите или първичните действителни ползватели на чуждестранната валута.

На второ ниво излизат търговските банки, те могат да обслужват клиентите си директно или с помощта на приближени локални банки.

В случай, че обслужването минава през локална банка, то в организацията вземат участие и третото ниво от участници на пазара – валутните брокери на двете банки, които комуникират помежду си.

От своя страна търговските банки пряко се съобразяват с движението на валутните курсове на големите валутни борси, които всъщност са звеното регулиращо с най-голяма сила търсенето и предлагането на валута на свободния пазар.

Последна и най-високо в йерархията е централната банка, тя е солиден и независим държавен орган, който комуникира с търговските банки и интервенира пазара, когато е нужно с цел допълнително да гарантира стабилността и просперитета на местната валута.

Тя представлява и в голяма степен контролен орган за търговските банки и всички останали организации свързани по някакъв начин с валутния пазар на местна ниво.

На практика това е органът, който е призван да регулира и контролира нормалното функциониране на валутния пазар в страната.

Както се вижда небанковите финансови институции липсват в схемата на този пример, но това е така, защото в тази схема те биха заели мястото на търговските банки като посредници при предлагането и търсенето на капитали, т.е. до някаква степен се дублират функциите на класическите търговски банки, въпреки че нямат техния статут.

Важен момент от организацията на валутната търговия са начините на разплащане и формирането на цените в условията на свободна конкуренция.

Огромна част от търговията на валутния пазар се извършва с помощта на телеграфни преводи. Най-общо телеграфния превод е нареждане на банката, където се води сметка в една валута, да прехвърли част от нея и да я запише по друга посочена сметка.

За превода е нужно нареждане от страна на собственика на сметката, която се задължава, или неговото изрично съгласие. Най-важното качество на телеграфният превод е неговата опростеност и бързина.

Освен телеграфните преводи, като форми на разплащане във валутната търговия се използват и някой кредитни инструменти  най-вече менителници и записи на заповед.

За тях е характерно, че реалното плащане по сделката се извършва след определен период от време.

Други форми на разплащане могат да бъдат и чековите книжки, както и разплащането в кеш, ползвано най-вече от физически лица.

Организацията на ценообразуването на валутния пазар е свързана с термина котировка.

Котировката представлява цената, по която се купува и продава валутата, т. е. валутния курс, по който една банка твърдо се задължава да достави или изкупи определено количество валута от свои клиенти.

В зависимост каква операция ще се извършва съществуват два вида котировки – купува и продава.

В зависимост към каква валута се изчисляват котировките те биват три вида:

• пряка котировка – когато цената на чуждестранната валутата се изчислява към единица местна валута;
• косвена (обратна) котировка – когато цената на местната валута се изразява към единица чуждестранна валута;
• крос котировка (кръстосан курс) – когато цената на една валута се определя от отношението и с друга валута, изчислено чрез обръщането им в трета валута.

В резултат от двойното котиране на чуждестранните валути, произлиза обективна разлика между двете котировки, която е наречена “марж”. Тази разлика обикновено представлява печалбата на съответното дружество или банка, извършващи валутната сделка.

Част от организирането на валутната търговия днес е и осъществяването на глобална комуникация между участниците на пазара. Връзката с тях става благодарение на различни информационни системи, като “Ройтерс” например, която осъществява връзката между множество банки и валутни борси по света и дава 24 часова информация за състоянието на валутния пазар и движението в курсовете на чуждестранните валути.

Глобалната мрежа Интернет също заема сериозни позиции врегулирането и подържането на валутни операции и през този век, тя ще станеводеща при организацията на валутните пазари в глобален характер.

3. Валутни операции.

Валутните операции по своята същност представляват специфични сделки с чуждестранна валута. В зависимост от степента на развитие на валутните пазари на тях се извършват различни типове валутни сделки.

На основния междубанков пазар се сключват касови (спот), срочни (форуърд) и комбинирани (суап) сделки.

На валутните борси се търгува със срочни контракти, които са главно два типа – фючърсни и опционни.

Огромна част от валутните сделки са касовите или спот операции. При тях договорената валута се доставя и заплаща незабавно, което означава до два работни дни след сключване на сделката.

Освен спот операциите, банките предлагат на клиентите си и валута, която да се достави след предварително договорен срок. Такива са сделките форуърд.

Друга операция на междубанковия пазар е т. нар. суап, той представлява комбинация между касова и форуърд операции. Тези сделки представляват покупка спот на определено количество валута и едновременната ѝ продажба фоуърд или обратното – продажба спот с моментална покупка форуръд.

Обикновено суап и форуърд операциите се използват за евентуално застраховка от колебанията на валутния курс на търгуваната валута.

Валутните борси също извършват сделки със стандартизирани суми чуждестранна валута. Обикновено на тях се сключват срочни сделки с предварително определени бъдещи дати на получаване на валутата.

Първият вид борсова валутна сделка е фючърса, тя е подобна на форуърда, но за разлика от него се сключва при стандартизирани условия. Другия вид борсова валутна сделка е опцията.

Тя също е тип срочна сделка, но за разлика от фючърса и форуърда, които пораждат реално задължение да се купи или продаде чужда валута по договорен кур на определена бъдеща дата, опционните контракти дават възможност на притежателите си правото да изберат да ли да изпълнят сделката или да се откажат от нея.

За това си право купувачът на опционен договор заплаща на продавача премия, която в случай, че се откаже от договора губи.

В общи линии това са основните по-специфични сделки на валутния пазар. Важно е да се спомене също, че част от тях (най-вече борсовите срочни сделки) се използват широко за извличане на спекулативни печалби от валутния пазар.

Заключение

Видно от така представената информация, трябва да отбележим, че от съвременна гледна точка, определено е налице един много добре развит международен валутен пазар.

Той се характеризира с участието на множество различни по своя характер и функции пазарни участници и високо ниво на либерализация на атрактивни и различни по своя характер валутни операции, позволяващи повече гъвкавост при търсенето и предлагането на международни валути.

Използвани източници:

1. Гочева, Б., В. Царевски, Финансови посредници и пазари, НБУ, С., 2003.
2. Даскалов, П., Св. Масларова, Външна търговия, „PRINCEPS”, 1994.