Сравнителен анализ между прокурист и изпълнителен директор
Въведение
В процеса на разрастване на индустриалната мощ и обхват на съвременните търговски организации много от характерните черти на структурата им на управление се промениха.
Основна причина за това е, че при увеличаване на производствената дейност се наблюдава явлението “намаляване на управленския обхват”, т.е. собствениците нямат възможност пълноценно да контролират и управляват персонала и икономическата си дейност.
Именно поради тази причина те са принудени да наемат външни волнонаемни кадри, специалисти в различни области, които да поемат част от управленските функции на собственика, като управление на персонала, търговско представителство, планиране и прогнозиране и т. н.
Днес формите на представителство приемат различни форми, една от тях е специфичната форма на търговското представителство – прокурист.
За целите на изследването ще бъдат изведени някои от основните характеристики на прокурата и осъществен сравнителен анализ между нея и една по-позната представителна и управленска форма, тази на изпълнителния директор.
Същност и характерни черти на прокуриста
Една от първите разновидности на търговски пълномощник в широк смисъл е прокуристът. Понятието и статута “прокура” за първи път се среща в немското законодателство, т.е. тази форма на представителство е възникнала първоначално в пределите на Германия.
Прокурата е особено пълномощие и по тази причина заслужава по специално внимание. Особеността ѝ засяга възникването на представителната власт и определянето на обема ѝ. Ето как Търговския закон в Глава 6 – Търговско представителство, Раздел първи – Търговски пълномощници, действащ в република България дефинира понятието прокурист:
“Чл. 21. (1) – Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.”
Прокуристът или търговският управител е натоварен и упълномощен от търговеца, това означава, че той черпи представителна си власт от упълномощителна сделка.
Упълномощаването трябва да бъде в определена форма, която е условие за неговата действителност. Търговският закон изисква нотариално заверени подписи.
Пораждането на представителна власт на прокуриста, освен, нотариално заверено пълномощно, изисква също изготвянето на двустранен договор между него и търговеца. Този момент е уреден в ТЗ по следния начин:
“Чл. 23. – Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат в договор.”
Следователно две са правоотношенията между прокуриста и търговеца. Едното по упълномощителна сделка, другото възникнало на основание на договора.
По силата на първото правоотношение прокуристът е снабден с представителна власт, т. е. има право да действа с последици за търговеца. По силата на второто правоотношение, възникнало в договора, прокуристът е длъжен да извършва действията, за които е овластен.
Друга важна особеност на прокурата се крие в определянето на съдържанието и обема на представителната власт. Те са определени от закона, а не от търговеца, извършил упълномощаването.
По това прокурата се различава от упълномощаването по гражданското право (в нашия случай от назначаването на изпълнителен директор). Ето какво повелява ТЗ по този повод:
“Чл. 22 (1) – Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиму със своите права по закон.”
Следователно прокуристът по силата на закона има право да извършва всякакви търговски сделки по дейността, което означава на практика, че той е в права да извършва всичко, което самия търговец може да извършва във връзка с предприятието си.
В крайна сметка можем спокойно да твърдим, че правомощията на прокуриста обхващат управлението на цялата производствена и търговска дейност, съсредоточена под негов контрол.
Нещо повече, търговецът няма право да ограничава представителната власт на търговският си управител. Въпреки, че по закон прокурата се ползва с широки правомощия, тя все пак е ограничена в известна степен, по отношение на някой по специфични управленски и юридически действия.
В Търговският закон ясно е посочено какво не може да извършва прокуриста:
“Чл. 22. (2) – Прокуристът няма право да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти на търговеца, освен, ако е специално упълномощен.….”
По конкретно забраните би трябвало да се тълкуват по следния начин:
- прокуристът няма право да упълномощава другиго със своите права по закон;
- той няма право да образува ново предприятие или да преобразува съществуващото във други вид;
- не може да приема нови съдружници в събирателно или командитно дружество;
- няма право да поема менителнични задължения, да взема на заем и да води процес, освен, ако не е изрично упълномощен;
- да сключва сделки било за своя, било за чужда сметка, освен, ако не е получил съгласието на своя принципал (собственика на предприятието);
Тези законови ограничения в представителната власт на прокурата са предвидени от законодателя в чл. 29 с цел да предпази собствениците от неправомерни действия от страна на прокуриста.
В случай, че търговският управител наруши разпоредбите и без съгласието на своя принципал сключи търговска сделка за своя или чужда сметка в пределите на упълномощаването, търговецът има право да иска обезщетение или да заяви, че сключените от прокуриста сделки са за негова (на търговеца) сметка.
Важен момент при въвеждането на прокура е източника на право за пристъпване към подобен акт. По този въпрос закона повелява, че право да натоварват и упълномощават едно лице за търговски управител имат всички видове търговци и търговски дружества, като ограничението е единствено по отношение на публичните търговци, т.е. държавните и общинските организации и дружества, където подобна представителна и управленска власт е неприемлива.
Освен това, законът позволява наемателят или арендаторът на търговското предприятие също да назначава прокурист, като в такъв случай договора на между него и търговският управител е валиден за периода на арендата или наема.
Следователно законът забранява на физически лица, които нямат търговско качество, да учредяват прокура. Същото важи за обявени търговци в несъстоятелност или такива попаднали под ударите на закона за финансови злоупотреби. Нямат право да назначават прокура и ликвидаторите на търговски предприятия.
От друга страна, тълкувайки закона, прокурист може да бъде само физическо лице. Всеки, който е дееспособен, може да бъде натоварен или упълномощен с прокура.
Правното положение на прокуриста като такъв е, че не притежава търговско качество. Няма пречка, обаче, за прокурист да бъде назначен и търговец, който да запази това си качество, стига само да бъдат спазени посочените вече ограничения в чл. 22 и 29 от ТЗ.
Прокурата, като такава, може да бъде колективна, т.е. за търговски управители може да бъдат назначавани повече лица, които съвместно да поделят и упражняват представителната власт.
Пълномощията на прокуриста се прекратяват с помоща на разпоредбите на гражданското законодателство, т. е. при:
- при прекратяване на търговското предприятие;
- при обявяване на търговеца в несъстоятелност;
- с отказа на прокуриста от управлението на фирмата;
Важен момент при прекратяването на правоотношенията по прокурата е задължителното вписване на този факт в търговския регистър.
В общи линии с това се изчерпва юридическата основа за назначаването и функционирането на прокуриста (търговският управител).
Изпълнителен директор
Изпълнителният директор е също представителна форма на власт дотолкова, доколкото защитава интересите на акционерите и търговското предприятие.
Тази управленска форма се среща само при едностепенната система на управление на акционерното дружество, когато делата на търговското му предприятие са подвластни на съвета (борда) на директорите.
Съвета на директорите е един постоянно действащ изпълнителен орган. Той се състой от 3 до 9 души, избирани и освобождавани от общото събрание на акционерите.
Съветът на директорите избира между себе си председател и заместник председател. Не е необходимо всички директори да са на щатна длъжност в АД.
Съветът на директорите може да възложи управлението на дружеството на един или няколко от своите членове. За да се обозначават така избраните, те се наричат “изпълнителни членове”. Техният брой трябва да бъде по-малък от броя на останалите членове на съвета.
Именно под наименованието “изпълнителен член” на практика можем да разбираме изпълнителен директор. Всички правомощия на изпълнителните директори (членове) са регламентирани в Глава четиринадесета – Акционерно дружество, Раздел девети – Органи на акционерното дружество, Подраздел четвърти – Съвет на директорите, чл. 244 (4), (5) и (6) от ТЗ.
Според тълкуванието на закона изпълнителните директори не са някакъв вид отделен и самостоятелен орган, различен от самия съвет.
В действителност Съветът на директорите остава единствен управителен орган и не дели управлението с изпълнителните директори, които могат да бъдат сменени от него по всяко време.
Важно е да се разбере, че по този повод, изпълнителните директори не заменят колективното управление с еднолично или индивидуално управление.
С възлагане на управлението от Съвета на директорите на изпълнителните директори, членовете от съвета не се освобождават от правото и задължението да участват в управлението на АД и имуществената отговорност за причинените от това вреди.
Изпълнителните директори са длъжни да докладват на председателя на съвета обстоятелствата, които са от съществено значение за дружеството. Това могат да бъдат обстоятелства свързани с различни правни сделки, резки промени в пазарните ситуации, структурни промени в организацията на подвластни на дружеството предприятия и т. н.
Изпълнителните директори могат да бъдат натоварвани в различни аспекти от търговската дейност на акционерното дружество – продажби, развойна дейност, човешки ресурси и т. н.
Това на практика означава, че те нямат възможността да съсредоточат в ръцете си цялостното управление на основните дейности на АД.
И като последна по-основна характеристика – изпълнителните директори имат правото да изискват от Председателя свикването на Съвета на директорите, в случай че сметнат за необходимо разискването на въпроси от изключителна важност за състоянието на акционерното дружество.
Сравнителен анализ на предимствата на прокуриста пред изпълнителния директор.
Първото и основно предимство на прокуриста пред изпълнителния директор е обема на предоставените му права. Както се вижда от горните характеристики, законът делегира много по-големи права на прокурата, отколкото на изпълнителния директор.
От тази гледна точка прокуриста има много по-голяма свобода в своите действия, за разлика от изпълнителния директор, който без одобрението на Съвета на директорите не би могъл да предприеме нищо.
Освен това прокуристът съсредоточава в ръцете си цялата власт над търговското предприятие, докато изпълнителния директор обслужва, обикновено, частични и специфични дейности от функционирането на АД.
Следователно от гледна точка на обема на представителната власт на двете лица, можем да заключим, че прокурисът е действително натоварен с представителни функции свободно да управлява и развива търговското предприятие, докато изпълнителния директор е ограничен в своите управленски правомощия, които на практика се свеждат до регулативни и обслужващи управлението на определена дейност функции.
Друга съществена разлика между двете представителни управленски форми е степента на опит и познания в управленския процес. По този показател наемането на прокурист отново има предимства, защото се счита, че прокуристът по призвание е признат специалист в своята област и притежава възможно най-добри качества за съвестно и практическо изпълнение на възложените му права.
За разлика от него, изпълнителните директори не винаги са специалисти в областта, която обслужват. Повечето от тях по принцип са акционери и като такива заемат съответната йерархия в управлението на АД.
Следователно, при положение, че фактическата отговорност за управление на АД се пада на Съвета на директорите, длъжността “изпълнителен директор” има повече престижен, отколкото изпълнителен характер.
Още едно предимство на търговските управители представляват техните търговски връзки. Счита се, че като професионалист в бранша прокуристите притежават богати контакти, с чиято помощ могат да се окажат полезни при управлението на търговското предприятие.
От маркетингова точка е много по-изгодно да бъде нает прокурист отвън, който да дойде със своите вече извоювани пазарни позиции и статут, отколкото да се издигат вътрешни за фирмата лица (изпълнителни директори), които нямат нито необходимия опит, нито са широко известни в съответния бранш, предмет на дейност на АД.
И на последно място, но не и по важност, голямо предимство на прокуриста е, че той е външно за организацията лице, което е непредубедено към действащите до сега норми на поведение в търговското предприятие.
Следователно, на практика това лице ще може да проведе една собствена политика в управлението на предприятието, без да е обременено от странични фактори, т.е. ще има възможността да развие най-пълноценно и творчески своите възможности и виждания.
За съжаление при изпълнителния директор това е невъзможно дотолкова, доколкото той е ограничен в тесните рамки, поставени му от Съвета на директорите. Освен това той се явява вътрешно за организацията лице и малко или много мисленето му е изкривено от общата норма на поведение, валидна в управленската сфера на предприятието.
Заключение
Законът не случайно е предвидил и юридически обосновал прокурата. тя отдавна вече се е превърнала в ежедневна необходимост, затова и правната ѝ регламентация е съвсем резонна.
Тази форма на представителство е много гъвкава и дава големи възможности за постигане на успехи в сферата на различни търговски предприятия.
Именно в това се крие и нейното най-голямо предимство, защото прокурата може едновременно да управлява, да контролира и регулира, да планира, да гради политика, да сключва сделки и т. н.
В края на краищата, това я прави изключително комплексна, за разлика от другите форми на представителство и управление, които са доста по-тромави в изпълнение на своите основни управленски функции.
Използвана литература:
- Герджиков, О, Коментар на търговския закон, С., 1994.
- Ланджев, Б., В. Христофоров, Търговско право, С., 1997.
- Търговски закон на РБ.