Резюме на икономическите идеи и техните представители в Римската империя
Развитието на икономическите идеи от Древна Гърция продължава в рамките на Римската Империя, където се е извършвала разнообразна стопанска дейност, която се явява основа за понататъшното разширяване на стоково-паричните отношения и разгръщане на търговията и лихварството.
Римската робовладелческа система се отличава с нови характерни черти:
- Съществуването на робството вече не се оправдава с природата на човека, а с правото на победителя да превръща в роби, населението на победената страна.
- В положението на роби могат да бъдат не само хора на физическия труд, а и на умствения труд, като: лекари, скулптури, поети и т.н.
- Основа на икономиката на Римската империя от 2-1 век пр.н.е. е било земеделието, поради това икономическите идеи са били свързани главно с проблемите на този отрасъл.
- Те са насочени основно към разкриването на пътищата за развитието на земеделието.
Най-известни от този период са икономическите идеи, развити от Катон Старии, Варон и Цицерон.
Катон Старии – в съчинението си „За земеделието“ развива идеята за повишаване на резултатите от земеделието чрез по-пълно използване на робския труд.
Обосновава необходимостта от по-тясно обвързване на земеделието с пазара, като препоръчва стопанинът повече да продава отколкото да купува.
Варон – 1 век пр.н.е., е известен с препоръките си за рационализиране на селското стопанство като средство за повишаване на неговата конкурентоспособност.
Той обосновава главните стадии в развитието на обществото въз основа на господстващата стопанска дейност, като подчертава основно три:
- лов и риболов;
- земеделие;
- индустрия и търговия.
Цицерон – виден обществен политик и деец, известен с речите си като изтъкнат оратор.
Той изразява интересите на едрите робовладелци, но същевременно обосновава необходимостта от съгласуване на интересите на различните съсловия като предпоставка за устойчивостта на държавата.
Освен идеи изразяващи защита на робовладелческия строй към края на старото летоброене възникват и такива, които изтъкват и неговите недостатъци и посочват социалните проблеми на обществото.
Сенка Луций – живял на границата на старата и новата ера. Той е представител на тъй наречената Стоическа школа, която е един от идейните източници на Християнството.
Главната идея в неговото съчинение е, че хората се раждат равни („Писма за нравствеността“), а неравенството възниква в резултат на обществено-икономически условия.
Главна причина за бедността е алчността, която противопоставя хората едни на други.