Резюме на икономическите идеи и представители на икономическата мисъл през Средновековието

В първите векове на новата ера, робовладелската система влиза в етапа на своя упадък.

Към 4-5 век се стига до разпадане на Римската империя под влияние на вътрешни и външни фактори. На нейно място възникват множество нови европейски държави.

През този период се извършва и преминаването от робовладелския към феодалния строй.

Феодализмът се основава върху едрата поземлена собственост и закрепостяването на селяните към земята, които са задължени да плащат рента на феодалите и монарсите.

Феодалната система е господствала в Европа близо 15 века. В историята е позната под наименованието „Средновековие“, което от своя страна се разделя на ранно и късно.

През целият средновековен период са господствали християнските идеи. Икономическите идеи също са били формулирани като съставен елемент на християнските идеали.

Християнството се заражда в периода на разпадане на Римската империя като движение на бедните и онеправдани слоеве от обществото.

То се основава на вярата, че земният живот е временен и хората ги очаква по-хубав и щастлив задгробен живот, ако те спазват съответните правила и норми на поведение.

Първите християни са живеели в така наречените християнски общини при обща собственост и примитивно разбирано равенство.

Те са живеели главно от подаянията на техните поддръжници, поради което са имали негативно отношение към стопанската дейност и труда.

По-късно християнството разширява своето влияние и става господстваща религия в Европа.

Заедно с това настъпват промени и в икономическите възгледи на християнството и по-специално – създава се положително отношение към стопанската дейност и труда.

Представител на християнските идеи през ранното Средновековие е епископ Августин Блажении.

Отначало е езичник, но после приема християнската вяра, и става неин виден разпространител.

Той написва и много съчинения, в т.ч. и „За Божията държава“, където излага своите възгледи за ръководното положение на духовенството в държавата.

Според него Божията държава е по-високо от обикновената държава.

Също така за разлика от първите християни, той подчертава необходимостта всички да се трудят като подчертава, че не е тежест, а удоволствие.

Поставя наравно умствения и физически труд. Обявява се против натрупването на богатство чрез търговия и лихварство.

За разлика от първите християни, той е поддръжник на частната собственост, но счита за нормална дребната трудова частна собственост.

През късното Средновековие стоково-паричните отношения се разширяват значително.

Градовете се утвърждават като главни центрове на икономическия и културен живот. Църквата се установява като едно от основните звена в йерархическата структура на феодалното общество.

Самите манастири се превръщат в едри феодални имения, в които се извършва не само богата културна и духовна дейност, но и различни стопански дейности.

Постепенно в икономическите идеи повлияни от християнството настъпват изменения.

Виден представител на новите тенденции през късното средновековие се явява Тома Аквински (13 век). Той също има написани значителен брой съчинения и трудове, като по-известен е „Сума на богословието“.

Неговите идеи са опит да се постигне хармония между феодалната йерархическа система и новите явления, произхождащи от нарастващите стоково-парични отношения.

Той заема също положително отношение към труда и стопанската дейност, но не оценява еднакво различните видове труд.

Счита, че висш и благороден е трудът на духовенството, а физическия труд нарича „черен труд“, предназначен за крепостните селяни.

Обявява частната собственост за естествена потребност на човека и не се обявява против натрупването на богатство, но препоръчва умереност.

Основно място в икономическите му теории заема постановката за тъй наречената „справедлива цена“ при размяната на стоките.

Това е тази цена, която от една страна се основава на разходите за производство на стоката, а от друга дава възможност на продавача да си осигурява доходи, които да му позволят да живее според съсловното си положение.

Тази постановка е израз на опита да се съчетае йерархическата структура на феодалното общество с разширяването на стоково-паричните отношения.

Освен официалната икономическа мисъл, защитаваща феодалната система.

През късното Средновековие възникват и редица други учения, повечето от които са насочени против нея.

Те също са имали религиозен характер, но са се проявявали под формата на еретични движения.

Обявявали са се против разкоша на феодалната аристокрация и висшето духовенство, проповядвали са идеи за справедливо разпределение на благата и социалното равенство.

Такива идеи са разпространявани от Джон Циклиф в Англия през 14 век, Ян Жижка – 15 век в Унгария, Томас Мюнцер – 16 век, Богомилите – 10 век в България и Европа.