Принципи на данъчното облагане. Данъчната политика като фактор на икономическия растеж.

Въведение

Един от важните моменти при формирането на икономическата политика на една страна е осигуряването на стабилен икономически растеж.

Това е възможно да се постигне посредством различни методи. Един от възможните начини за влияние върху икономическия ръст е намаляването или увеличаването на данъците.

По този начин могат да се регулира размера на финансовите провизии на фирмите и гражданите, което пряко се отразява върху тяхната способност да инвестират в нови проекти и да потребяват, а от там и върху ръста на търсенето и предлагането на местни стоки и услуги.

От тази гледна точка навсякъде по света управлението на данъчната политика е приоритетен въпрос при изграждането на стопанската и икономическа политика на страната.

Възможностите на налозите да оказват пряко влияние върху инвеститорския интерес и потреблението кара правителствата на страните да се съобразяват и да провеждат гъвкава данъчна политика по отношение на формирането на данъците.

Основни принципи на данъчното облагане.

Облагането с данък по своята същност представлява принудително плащане на различни суми от физическите или юридически лица въз основа на осъществяваната от тях трудова или стопанска дейност и притежаваното от тях имушество.

Също така държавата събира и различни местни такси и налози, от които формира бюджета си в областта на организацията на транспорта и пътищата, изхвърлянето на боклуци и т. н.

Основни принципи при формирането на данъчната политика в една страна трябва да бъдат: ефикасността, ефективността и целесъобразността.

По този повод данъчната политика трябва да се разглежда както обществен политически и социален консенсус между държавните органи, призвани да гарантират правомерното данъчно облагане и онези лица, които пряко понасят данъчната тежест и представляват около 80% от обществото.

На второ място, основен принцип също е данъчната политика да следва плътно стратегическите икономически цели, предприети от правителството на страната и да подпомага възможно ефективно икономическия растеж в нея.

Принцип при провеждането на държавната данъчна политика е също така определянето на размера на данъчната тежест и последователността на нейното отчитане, които трябва да отговарят на съвременните икономически условия и да гарантират на фирмите и предприятията гъвкавост и отстъпки по различни критерии, свързани със стимулирането на икономическият ръст в страната.

Такива критерии може да бъдат бройката на новооткрити работни места, размера на инвестициите през годината, ръста на изнесената от фирмите продукция и т.н. Правилната политика в тази област би могла да доведе до много добри резултати като цяло.

Важен момент от функционирането на данъчната система е също и ясното формулиране на законовите актове в областта на облагането. Проблем в България е, че данъчното законодателство непрекъснато търпи някакви промени, което като цяло води до една икономическа нестабилност, която се отразява в слабото плащане или укриването на данъци.

В общи линии това са основните принципи, свързани с прилагането на данъчната политика. Към тях можем да добавим още и принципа на диференцираност при облагането, който е характерен с това, че различните физически и юридически лица поемат различна данъчна тежест, която е съобразена веднъж със спецификата на самия данък, втори път с дейността на данъкоплатеца, и трети път с неговите възможности да поеме определено данъчно бреме.

Именно въз основа на тази диференцираност произлизат и деленето на данъците на преки и косвени, както и различната методология при тяхното формиране.

Данъчната политика като фактор на икономическия растеж.

Основен принцип на данъчната политика е да следва стратегическите икономически цели, заложени за изпълнение от правителството на една страна. Всяка държава има такива стратегически цели в областта на подобряването на икономическите си и социални показатели.

Тези цели са свързани основно с увеличаването на икономическия растеж в страната, увеличаването на брутния вътрешен продукт (БВП), увеличаване на търсенето и предлагането на стоки и услуги на местния пазар и подобряването на жизнения стандарт на гражданите.

 Като основен инструмент в изпълнението на тези цели се използва и данъчното облагане. Данъчното регулиране се използва от държавата с цел да се подобрят макроикономическата и инвестиционна обстановка в страната, което да доведе до положителен момент във икономическия растеж на нейната икономика.

Подходящи инструменти на данъчната политика за стимулиране на икономическия растеж са:

  • мерки, свързани с намаляване на данъчната тежест за гражданите и бизнеса, които ще стимулират потреблението, търсенето и производството на стоки и услуги в страната;
  • мерки за предотвратяване на данъчните измами и защита на интересите на фиска – те ще гарантират на всички данъкоплатци, че държавата се грижи за законосъобразното събиране на всички данъци и защитава интереса на обществото в преразпределянето им сред неговите участници;
  • мерки за подобряване на данъчното законодателство и по-доброто администриране на данъците от данъчната администрация, с които се цели създаването на една гъвкава среда за по-висока събираемост на данъчните задължения и по-добро административно обслужване на гражданите и бизнеса при удържането на техните данъци;
  • решения в сферата на данъчното законодателство, свързани с прилагане на принципите на обективност и справедливост, които са способни да защитават интересите на българския данъкоплатец и да гарантират обективно и справедливо социално облагане на  доходите на отделните  физически и юридически лица в контекста на техния размер и значението им за развитие на обществото.

Заключение

От така предоставената информация следва да заключим, че за една успешна данъчна политика в сферата на стимулиране на икономическия растеж в страната е необходимо на първо място да се потърсят варианти за оптимизиране на данъчното бреме върху гражданите и бизнеса, за да се стимулира търсенето и предлагането на стоки и услуги.

На следващо място – трябва да се обърне внимание и на осигуряването на справедливост при облагането на отделните данъкоплатци, при обективно отчитане на техния принос за развитие на обществото, а като последно – трябва да бъде създадена и гъвкава административна рамка за нормално и ефективно функциониране на данъчната система.

Използвана литература

Калчев, Е., Данъци и данъчно облагане, НБУ, С., 2012.