Практически анализ на поведението на мениджър тип „имитиращ“
Управленският потенциал на всеки ръководител е различен.
Много често способностите на мениджърите се преплитат с техния емоционален профил и това пряко или косвено се отразява върху отношенията им с подчинените, а от там и върху цялостната дейност на повереното им звено.
Моделът на поведение на управленските кадри отдавна е предмет на изучаване от страна на психолозите.
Техните изследвания в областта са показали, че като цяло хората назначени на управленски постове имат няколко основни типа на поведение.
Един от тези модели на поведение очертава профила на „имитиращия ръководител.
Обикновено това са хора, които имат изключителното умение да имитират околните и да симулират действеност.
Често те се представят по-големи специалисти от колкото са. Несъзнателно те заблуждават и себе си и околните.
Те нямат собствено мнение и робуват на традициите и привичките на хора, към които изпитват уважение.
Характерът им е изграден от поведението на околните за тях хора, от които те се стремят да вземат по нещо, което смятат, че ще им позволи да ги приемат по-добре останалите.
Те избягват да влизат в пререкания с колеги и служители и се изплъзват като “мокра връв” от неудобните за тях ситуации, като прехвърлят вината върху някой друг.
В желанието си да се покажат активни, те не успяват да преценяват правилно възникналите ситуации, което е резултат от тяхната неспособност сами да взимат решения.
Трансформацията от един в друг образ им харесва, те мислят, че по този начин привличат повече околното внимание и често се самозабравят в оценката за себе си.
За да разкрия нещо повече за този тип хора, ще опиша случай с такъв млад мениджър в известна българска телекомуникационна компания.
Мъжът с инициали Ц.А. през 2018 г. постъпва на работа в маркетинговия отдел на фирмата. С постъпването си той е назначен като началник склад “Специални клиенти”.
Още през първия месец на своето назначение Ц.А. страшно много се променя!
Изведнъж започва да пуши различни марки скъпи цигари, мени си гардероба изцяло и започва да се облича изключително в костюми със тъмни цветове, сменя дори прическата си, като започва да се подстригва късо.
В комуникацията му с околните също започва да се наблюдава промяна, той вече говори с няколко октави по-високо и използва непривични за него изрази.
Изведнъж става компетентен по всички въпроси, засягащи мобилни телефони, коли и жени. Особено много цитира преките си шефове, които според него са „големи тарикати”.
Не след дълго започва и да се хвали, че е хванал цаката на работата в компанията, идеята му е, че не е необходимо да си даваш зор, щом шефовете ги няма, ходи добре облечен, върши по някоя друга услуга на колеги и всичко ще бъде наред!
Ц.А. се променил изключително много и в личните си отношения с околните, зарязва старите си приятели, защото не са вече подходящи за него, затова пък непрекъснато се хвали с колко важни и силни хора си има работа.
Не минало дълго време и подчинените на Ц.А. са вече изумени от приликата между държанието му и това на неговите по-висши шефове в компанията.
Учудващо за много от тях е също и отношението на близките подчинени, с които Ц.А. се обгражда – те били много доволни от него, щото бил “печен” началник, а шефовете му го наричали “точно момче”.
Наред с оформянето на своя имидж на мениджър, Ц.А. обаче пропуска редица слабости в отношенията си с хората в отдела!
Дава обещания за тях, които не изпълнява, разтакава ги с празни приказки, извинява свои грешки с техни измислени действия.
За управленското поведение на Ц.А. е показателен случай, когато от поверения му склад изчезват два телефона.
За да не поеме отговорност, младият мениджър прехвърля вината върху един от подчинените му служители в склада.
Служителят е уволнен, но не след дълго се разбира, че всъщност кражба не е имало, просто апаратите са били изписани без да са заведени в складовата програма.
Въпреки, че това е явна грешка на управителя на склада, Ц.А. не бива наказан, защото междувременно е свършил някоя и друга услуга на началниците си.
Днес Ц.А. продължава да работи в телекома и дори е повишен в длъжност, неговата способност да се наглася към стила и поведението на преките си началници продължава да му върши отлична работа.
Най-интересното от целия пример е, че със своята съзнателна имитация на компетентен ръководител той е успял да вдъхне доверие във висшестоящите ръководители, че е способен да заема и по-сериозни длъжности, въпреки че реално не е способен за това.
Подходът към овладяване на такива мениджъри е те да бъдат издигани в длъжност с представителни функции!
Като цяло този тип ръководители са уравновесени, контактни и умеят да водят разговори, така че да се харесат на околните.
Възможността да се приспособяват към мнението на събеседниците си може да ги направи много полезни при работа с клиенти на фирмата.
При организационни управленски длъжности обаче се провалят, тъй като не са достатъчно компетентни, за да организират правилно дейностите и човешките ресурси, които управляват.
Използвана литература:
- Панайотов, Д., Организационно поведение – новите парадигми за човешкото развитие, НБУ, С., 2013.