Обща селскостопанска политика
Въведение
Селското стопанство е една от най-чувствителните общи политики на Европейския съюз и първата, която намира бърза интеграция в Общността при изграждане на единния европейски пазар.
Идеята за обща селскостопанска политика на Съюза произлиза от холандския политик и фермер Сико Маншолт, който за първи път предлага в началото на 60-те години на миналия век да се прилагат гарантирани изкупни цени и пределни субсидии за отделните държави-членки на Общността.
Оттогава насам можем да кажем, че Общата селскостопанска политика на Съюза (ОСП) се развива интензивно, отчитайки предизвикателствата пред земеделието в страните-членки на Общността през годините.
Съюзът определено се опитва да предложи една адаптирана за текущите потребности на земеделските производители в Общността селскостопанска политика, която да акцентира върху развитието на икономически растеж в този отрасъл и регулирането на равнищата на свободна конкуренция между тях в отделните селскостопански отрасли.
Управлението на Общата селскостопанска политика в Европейския съюз обаче е сложен процес, пред който предизвикателствата възникват едно след друго по пътя на интеграция на отделните страни-членки.
Въпросите за решаване са много, много са и интересите в сферата на развитието на ефективно земеделие.
В същото време Европейският съюз трябва да се съобразява и с тенденциите на развитие на международните икономически отношения.
Всички членки на Съюза са участници в Световната търговска организация и това в много отношения изисква бавното либерализиране на търговията на Съюза в сферата на селскостопанския отрасъл.
Отделно от това трябва да се отбелеи, че селското стопанство в ЕС е изправено и пред много нови предизвикателства, свързани с климатичните изменения и опазването на околната среда, поддържането на висок икономически растеж и заетост, модернизация и развитие, които изискват нов поглед за реализация на ОСП.
1. Съдържание и особености на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз е основна част от договорните политики на Съюза и в много отношения може да се каже, че тя е и основна политика за него, предвид че нейният дял в бюджета на Общността е почти 50%.
Освен това, селскостопанският сектор дава заетост на сериозна част от населението в страните-членки, а отделно – селското стопанство и неговите стоки са неразривно свързани с развитието на Общия пазар и Европейския монетарен съюз, като по този начин имат важно значение за развитието на европейската икономическа интеграция.
По своя характер ОСП следва да се разглежда като група от конкретни правила и механизми, посредством които се регулират производството, търговията и преработката на различни по своя характер земеделски храни и продукти, произвеждани на територията на ЕС, като в това число влизат и различни мерки за развитие на селските райони в Общността от страни-членки.
По правило подробните правила се разработват съвместно от представители на Комисията на Европейския съюз и на държавите-членки.
Комисията участва активно със своите консултативни групи, в които се интегрират всички заинтересовани страни, в т.ч. и земеделски производители, както и представители от цялата верига на производителите и потребителите на храни и селскостопанска продукция.
Съветът на Европейския съюз също участва активно в установяването на правила, свързани с развитието на ОСП на европейско равнище.
Оперативното ежедневно управление на ОСП и прилагането на нейните правила обаче се осъществява на национално равнище от оторизирани за тази цел държавни органи, които обслужват процеса на финансово планиране и контрол на финансовите стимули за местните земеделски производители и бенефициенти по оперативните програми за подкрепа на земеделието в съответните региони.
На европейско равнище контролът на изпълнението на мерките на ОСП се осъществява от Комисията, Европейският парламент и Сметната палата.
Тяхната основна цел е да гарантират, че управлението на европейските земеделски фондове е в съответствие с политиките и целите на развитие на ОСП за съответните региони, както и че усвояването на средствата за стимулиране на селските райони и земеделието адекватно и ефикасно за целите, които се отпускат средствата.
ОСП е подкрепена от бюджет, който се определя всяка година от Европейския парламент в сътрудничество със Съвета на министрите.
Като цяло бюджетът се съобразява с програмните рамкови периоди за развитие на Съюза, които дават възможност разходите да се планират по-добре в перспектива и да се контролират по-ефикасно.
Етапи на развитие на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз
Като цяло можем да кажем, че се оформят няколко ключови етапа развитието на Общата селскостопанска политика на съюза до момента, а именно:
Етап на стимулиране на селскостопанското производство. На този етап се формират основите на ОСП през 1961 г., която първоначално залага на принципа на обща ценова подкрепа за земеделските производители в страните-членки от Общността.
С новата ОСП през този период се въвеждат единни цени за търговия на земеделска продукция в рамките на Общността, субсидира се износа и се облага с по-високи данъчни ставки вноса на земеделска продукция от трети страни.
Етап на свръхпроизводство на земеделска продукция и необходимост от регулирането й. Този етап обхваща вече 70-те и 80-те години на миналия век, когато с присъединяването на нови страни-членки към Общността пазарът на земеделска продукция и храни започва да страда сериозно от свръх-производство.
ОСП към този момент акцентира усилено върху субсидирането на износа като алтернатива за осигуряване на възможност за реализация на свръхизлишъка от земеделска продукция и храни в страните от Общността
Към средата на 80-те години обаче и тази мярка на е ефективна, затова започва прилагането на квотни ограничения за някои основни земеделски продукти, а през 1988 г. се пристъпва и към мярка, ограничаваща използването на земеделски земи.
Една част от обработваемите площи се оставят умишлено необработвани, за да се намали количеството на произвежданата земеделска продукция. Въвежда се също и лимит за общите разходи, свързани със земеделие.
Етап на преориентиране на ОСП от подпомагане на пазара към подпомагане на производителите на земеделска продукция, в т.ч. и на подобряване на селскостопанската инфраструктура и развитие на екологично земеделие.
Това е един нов етап от началото на 90-те години в развитието на ОСП, който акцентира върху замяна на ценовата аграрна политика с преки плащания на помощи, предоставяни за отделните земеделски производители.
Отделно акцентът върху новите реформи на ОСП пада и върху прилагането на принципа на устойчиво развитие, който изисква по-екологично ориентирано земеделие. За първи път ОСП се насочва и към развитие на качеството на земеделската продукция и храните.
Отделят се първи сериозни средства за насърчаване на инвестициите, маркетинга и рекламата на традиционни и регионални земеделски продукти и храни.
Прилагат се и първи мерки за стимулиране на земеделието в региони, в които то е слабо развито в Европейския съюз.
Етап на либерализация на търговската политика на ЕС в сферата на селскостопанската продукция и храните.
От началото на новия 21 век ОСП на Европейския съюз започва политика на либерализация на търговията със селскостопанска продукция и храни, която включва плавно намаляване на ценовите помощи за земеделските производители и размера на тяхното субсидиране.
С „Програма 2000“ ОСП насочва своята усилия към стимулиране на постигане на сравнителни предимства на европейското земеделие и по-високо качество за земеделските продукти на европейските производители.
Голямо въздействие в тази насока оказва и кръгът на СТО в Доха от 2001 г., в който САЩ и страните от ЕС показват воля да продължат с мерките за ограничаване на стимулите за местните земеделски производители.
В резултат на този ангажимент ЕС допускат до своите пазари земеделска продукция и на редица развиващи се държави.
През 2003 г. се провежда сериозна реформа в ОСП на ЕС, с която се цели трайно прекъсване на зависимостта субсидии и производство.
За да получават субсидии земеделските производители в ЕС вече са задължени да спазват конкретни стандарти, които са свързани с опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и безопасността на храните, които произвеждат.
С тази реформа ЕС също така пренасочва една сериозна част от своите фондове в подкрепа на земеделието от преки плащания за земеделци към подкрепа за развитие на селските региони.
Идеята е освен земеделие в тях да се създадат възможности за развитие и на други форми на активна икономическа дейност.
Акцентът тук пада върху:
- съхраняване на природата и естествените местообитания в селските райони;
- подкрепата за развитие на устойчиво земеделие;
- подкрепа за развитие на биопродукция;
- стимулиране на иновациите и технологиите в земеделието;
- разнообразяване на дейностите на село и т.н.
Последният пети етап от развитието на ОСП на ЕС акцентира върху мерките за превенция на промените в климата, управлението на водите, разумното използване на възобновяемите енергийни източници и водите, опазването на биоразнообразието.
Този етап се реализира в рамките на новия референтен период 2014-
2020 г. в рамките на стратегията Европа 2020, която акцентира сериозно върху засилването на конкурентоспособността на страните-членки, в т.ч. и на селскостопанския сектор, като акцентите тук са върху:
- новите технологии;
- иновациите;
- опазването на околната среда и борбата срещу измененията в климата;
- стремежа към постигане на по-високи нива на заетост в селскостопанския сектор.
Отделно в новия програмен период продължава политиката на подкрепа за регионализация и популяризиране на традиционни за отделните региони храни и напитки.
Сериозни средства се отделят и за стимулирането на органичното земеделие.
В сферата на борбата с измененията на климата Европейският съюз активно предлага подкрепа за земеделците, които намаляват със своите производствени технологии парниковите емисии, произвеждат енергия от биомаса, използване на страничните и отпадъчни продукти от земеделието и т.н.
Активно се предвиждат и мерки за увеличаване на заетостта в селските райони, особено в тези, в които има високи нива на безработица.
3. Принципи, цели и основни инструменти на Общата селскостопанска политика на ЕС към настоящия момент
През годините на развитие на ОСП на Европейския съюз трябва да отбележим, че тази политика се гради на три фундаментални принципа, както следва:
- осигуряване на свободна търговия на територията на Общността на база на общи цени на земеделската продукция и храните;
- предоставяне на преференции за европейското производство на земеделска продукция и храни на Единния общ европейски пазар на Общността;
- подвеждане на страните под обща финансова отговорност по отношение на мерките за стимулиране на селскостопанския отрасъл на национално ниво.
Към момента трябва да отбележим, че Общата селскостопанска политика на Европейския съюз преследва множество от различни по своя характер цели, които отразяват сложния и комплексен характер на ОСП като ефективен стратегически инструмент за управление на селскостопанския отрасъл на територията на Съюза.
Като по-важни такива цели на развитие на ОСП можем да посочим следните по-долу, които определят текущите практики на политиката, а именно:
- гарантиране на приемливо равнище на живот на европейските земеделци и фермери;
- гарантиране на високото качество на земеделската продукция и храни, предлагани на Общия европейски пазар;
- опазване на европейското наследство и развитие на селските райони на територията на ЕС;
- постигане на съвременно устойчиво развитие, което акцентира върху: осигуряване на достатъчно храна за населението на Общността, гарантиране на безопасност на земеделската продукция и храните, гарантиране на икономически растеж посредством иновации и технологии, и т.н.;
- осигуряване на балансиран пазар на земеделска продукция и храни с акцент върху предпазването на земеделците от нестабилност на отрасъла и пазарни кризи;
- осигуряване на сериозна финансова подкрепа за развитие на селските райони, модернизирането на селската инфраструктура и стопанство, както и поддържането на жизненоспособни селски общности в контекста на диверсифицирано развитие на възможностите за стопански дейности на село;
- опазване на околната среда и осигуряване на хуманно отношение към животните, и т.н.
Както се вижда от така представената информация, трябва да се отбелеи, че ОСП се развива интензивно в множество направления и това се отразява и на мерките, които предлага тази политика за развитие на селското стопанство в Европейския съюз.
Като основни инструменти на ОСП в момента може да се посочат най-вече директните плащания и пазарна подкрепа за различни по своя характер земеделски производители (по линия на първи стълб на ОСП) и политиката на развитие на селските райони (върви по втори стълб на ОСП).
Директните плащания, осигурявани по линия на ОСП за земеделците, вече се реализират по система на единно плащане, което не свързва помощта с характера на производството.
Тази цел е насочена към постигане на повече пазарна ориентация в развитието на земеделието, която ще позволи инвестициите в него да се извършват на база на пазарното търсене и потребностите на потребителите, а не на разликите във финансовата подкрепа за земеделските производители.
Теми мерки, които вървят по първия стълб на ОСП, се финансират от средствата на Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието, като те се допълват от страните-членки, които отделят за тази цел средства от собствените си бюджети под формата на национални доплащания.
Политиката за развитие на селските райони пък разчита на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, който също се допълва от бюджета на държавите-членки под формата на национално съфинансиране.
Основните мерки по тази програма предвиждат: осигуряване на нарастваща конкурентоспособност за селскостопанския и горски сектори, значително подобряване на околната среда и ландшафта на селските райони, осигуряването на по-добро равнище на живот и заетост на населението там и насърчаване на диверсификацията на селската икономика.
Заключение
Както се вижда от представената дотук информация, определено трябва да се отбележи, че Общата селскостопанска политика на Европейския съюз се развива активно още от 60-те години на миналия век насам.
Определено през този период приоритетите на ОСП се променят предвид промените в сектора, но като цяло те се развиват на база на вече фундаментално утвърдени принципи и цели, което дава предпоставка тази политика да постига своите сериозни успехи през годините.
Индикации за това наистина има – страните-членки в ЕС са едни от страните с най-напреднало земеделие, при наличие на най-висок контрол върху качеството на произвежданата земеделска продукция, а секторът предлага висока заетост и икономически потенциал.
Използвани източници:
Блажева, В., Еволюция на общата селскостопанска политика на Европейския съюз, сп. „Диалог, бр. 4 от 2013 г.
Обща селскостопанска политика на ЕС, econ.bg/Обща-селскостопанска-политика-на-ЕС _l.op_i.372495.html, достъпно на: 21.02.2017 г.