Образуване на пазарна икономика

Образуването на пазарната икономика от историческа гледна точка е един дълъг процес, който изминава стопанската дейност, развивана от човека през вековете.

Към днешна дата съществуват три принципно различни форми на организация на икономиката и в частност на връзката между производството и потреблението:

  • натурална икономика;
  • пазарна икономика;
  • централно управлявана икономика.

В чист вид нито една от тях не съществува, но определени критерии и показатели ни дават възможност да определим основни черти от характера им на организация.

При натуралната икономика отделните стопански единици в качеството им на производители и потребители са обособени и затворени в себе си, изолирани от външната икономическа среда.

Те се самозадоволяват изцяло с необходимите им продукти и услуги. Въпросите “Какво?”, “Как?” и “За кого?” да се произвежда се решават от собственика на средствата за производство.

Разделението на труда и специализацията намират място вътре в отделното стопанство.

Те водят до размяна, която се осъществява по заповед, а не по интереси. Затова принципът на еквивалентността в отделните натурални стопанства почти не действа.

Натуралното стопанство достига своя апогей в епохата на феодализма, когато феодалите са собственици на всички производствени ресурси и се разпореждат както намерят за добре с тях.

Упадъкът на натуралната икономическа система е основата, върху която се развива съвременната пазарна икономика.

При нея разпределението на ресурсите, производството и задоволяването на потребностите се осъществява чрез посредничество и под диктата на пазара.

Чрез механизъма на пазарните сили (търсене, предлагане и конкуренция) се решава “Какво?”, “Как?” и “За кого?” да се произвежда.

За разлика от натуралната икономика, при пазарната икономика индивидите, домакинствата и фирмите са интегрирани в единен организъм в резултата на размяната на стоки с посредничеството на пазара.

Всяка “микроединица” общува с външната икономическа среда – получава от нея информация за собственото си поведение и извлича необходимите за възпроизводствения си цикъл продукти срещу еквивалент.

Формирането на пазарната икономика като водеща стопанска система се основава на следните основни принципи:

Принцип на еднородността – качеството еднородност на стоките е първото условие, за да бъде възможно размяната между тях.

За установяването на тази характеристика на стоките и услугите има две основни концепции.

Първата ни предлага трудовата теория за стойността. Според нея еднородността на стоките  произтича от това, че всички те са продукт на труда, от тази гледна точка размяната на стоки и услуги е всъщност размяна на вложен труд в производството им.

Втората произлиза от теорията за пределната полезност, тя твърди, че еднородността на стоките и услугите произтича от тяхната способност да служат на потреблението, т.е. размяната се основава на стокова полезност.

Принцип на еквивалентността – размяната на еднородни стоки се осъществява при знак на равенство между тях.

Специфичен момент тук играят парите, които служат като универсален еквивалент на стойността на съответната стока и продукт.

Принцип на рационалността – този принцип се основава на рационалното поведение на индивидите и фирмите като резултата от функционирането на пазара.

Максимизирането на печалбите означава още и минимизиране на разходите, а максимизирането на полезността в потреблението – минимизиране на загубите и разхищенията.

Този принцип има не абсолютно, а относително действие. Интересите на производителите и на потребителите си противостоят, а информацията, подавана чрез пазара, е далеч от съвършенството.

Друг характерен момент във формирането на пазарната икономика е обстоятелството, че тя, въпреки че се основава на свободния (без ограничения) пазар, не винаги действа в действително свободни условия.

Най-често инструментите на пазарната икономика са ограничавани от правителствата на държавите, с цел постигането на определени условия за развитието на местното стопанство като цяло.

Следователно, в съвременната регулирана пазарна икономика невидимите лостове на пазарния механизъм и видимите инструменти на държавната намеса си поделят отговорността за управлението на икономическите процеси.

В заключение трябва да се отбележи също, че развитието на пазарната икономика в началото на XX век е силно повлияно от научно-методологичния философски апарат на материалиста Карл Маркс.

Въз основа на него в последствие върху основата на пазарната икономика се изгражда и централизираният модел на управление на стопанството.

Той запазва принципите на пазарната икономика (еквивалентност, еднородност и рационалност), но променя основата на пазарното мислене, което се основа на наличието на множество свободни участници на пазара, и го заменя с централизирано управление на стопанските процеси, което обикновено се поема от специализирани държавни органи.

Въпреки, че е една от най-разпространените икономически системи, пазарната икономика притежава и множество дефекти, които са в разрез със съзнателното развитие на човешкият индивид.

Примери такива има много, особено в развитието на “свободната” пазарна икономика в САЩ, където властва брутален материалистичен капитализъм, водещ до разслояване на обществото на супер богати и много бедни.

Едно от възможните развития на пазарното стопанство за в бъдеще е в интеграцията му под шапката на централизираното управление на икономиката, демонстрирано ни например от Китай.

Както се вижда подобна комбинация може да бъде особено успешна за икономическото развитие на една страна, предвид икономическите успехи на китайската държава през последните 30 г., както и в някаква степен запазва социалното равенство и баланса между интересите на държавата и бизнеса.