Инфраструктура и съвременно регионално икономическо развитие

1. Инфраструктура – същност, видове,елементи, особености.

1.1. Същност на инфраструктурата.

Понятието „инфраструктура“ има латински произход.

От гледна точка на икономиката, интерпретирането му в най-общия смисъл има значението на съчетание от множество елементи и дейности, които подпомагат гладкото осъществяване на икономическите процеси в даден регион.

Като термин „инфраструктура“ е използвана за първи път от военните през Втората световна война.

Думата се е свързвала с всички средства за транспортиране на войските от една на друго място, осъществяването на връзките между тях, изхранването им и други спомагателни дейности.

По късно този термин се пренася и в гражданския живот, където се свързва с означаването на различни съоръжения, свързани с обслужването на социалната и икономическа дейност.

По този начин инфраструктурата придобива икономическо  и социално значение.

Към днешна дата същността на инфраструктурата може дабъде определена като: функционална система от материално-веществен характер, която косвено обслужва социалната и производствена среда, без да е част от тях.

Според водещите специалисти в тази област, инфраструктурата има следнитехарактерни качества:

  • тя не е отрасъл от националнотостопанство;
  • не е съставна част от природната среда;
  • не обхваща дейностите, а самотяхната материално-техническа база;
  • крайният резултат от нейнотофункциониране няма веществен характер;
  • разходите по изграждането наинфраструктурата се разглеждат като еднократни и се възстановяват за сметка на новосъздадената стойност;
  • инфраструктурата може да обединява различни икономически отрасли;
  • инфраструктурата е универсална отгледна точка на своята полезност;
  • води до усъвършенстване и задълбочаване на стопанско-търговските връзки;
  • съкращава времетраенето на производствения цикъл, като намалява времето за производство и обръщение напродукцията;
  • подлежи на специализация.

Към изброеното по-горе можем да добавим, че инфраструктурата също така стимулира териториалното развитие на икономиката.

1.2. Видове инфраструктура иелементите им.

Основните видове инфраструктура се делят по отношение надва признака – функционален признак на макроравнище и според териториалното разпределение на функциите на отделните инфраструктурни елементи.

1.2.1. Деление по функционален признак.

По този признак инфраструктурата се дели основно на два вида – производствена и социална.

Елементи на производствената инфраструктура.

Производствената структура е призвана да обслужва основните дейности на производствената дейност в различните отрасли от икономиката.

Тя съдържа следните елементи:

  • транспортно-комуникационни системи – пътища, магистрали, пристанищни съоръжения, летища, плавателни канали и др.;
  • информационни системи – телефонни съоръжения, радиосистеми, телевизионно оборудване и т. н.;
  • водоснабдителни, водосъхранителни и канализационни съоръжения – язовири, канализация, водоеми и др.;
  • енергопроизводствени и енергопреносими системи – електроцентрали, тръбопроводи, електропроводи и т. н.;
  • складово стопанство, гаражи и охранителни съоръжения;
  • ремонтни и строителни бази.

1.2.2. Елементи на социалната инфраструктура са:

Социалната инфраструктура, за разлика от производствената, обслужва преди всичко осъществяването на голяма част от жизнените функции на населението – обитаването, отдиха и обслужването.

По принцип самата инфраструктура обхваща материално-техническата база на отраслите и дейностите на обслужващата сфера, затова някой изследователи я определят още и като институционална.

Основни елементи на социалната инфраструктура са:

  • държавните и частни институции, обслужващи законотворчеството и финансовия сектор от икономиката – президентство, министерски съвет, банки, застрахователни и осигурителни компании и т.н.;
  • търговски обекти, обслужващи населението – магазини, търговски комплекти, увеселителни заведения и т.н.;
  • жилищно стопанство – жилищни комплекси, сгради от държавния или частния жилищен фонд;
  • образователни институции – детски градини, училища, университети, академии, библиотеки и т. н.;
  • здравни институции – поликлиники, болници, частни кабинети и т.н.
  • материално-техническа база за отдих и спорт – станции, хотели, стадиони и т. н.
1.2.2. Деление по териториално разпределение.

Според териториалното разпределение на функциите на отделните инфраструктурни елементи, инфраструктурата се определя като:

  • локална – тази инфраструктура обхваща сгради, пътища и съоръжения в селища и околните им територии, тя обслужва основно местната икономика и се подържа и управлява от общинските власти на селището;
  • регионална – регионалната инфраструктура съдържа в себе си всички пътища и съоръжения, които обслужват населението и икономиката в даден регион. Като обект на финансиране те се издържат от централната власт, но на практика се управляват от общински и местни власти;
  • национална – националната инфраструктура съдържа в себе си обекти и съоръжения от национален характер – магистрали, летища, пристанища и т. н. Като такива – те са под прякото управление и финансиране на държавните органи. Те имат обединяващ характер за останалите инфраструктури;
  • интернационална – интернационалната инфраструктура е обект на международни договорености. Тя е свързана с изграждането на международни пътища и магистрали, нефто- и газопроводи, фериботи, телекомуникационни съоръжения и т. н. Като международни инфраструктурни обекти, те могат да се управляват и финансират както поотделно, така и заедно от държавите, които ги изграждат;
  • междупланетна – междупланетната инфраструктура е уголемен вариант на международната, при нея се изграждат редица сложни обекти и съоръжения, които често обхващат и преминават през територията на няколко страни. Такива се мащабните проекти за изграждане на телекомуникационни съоръжения и оборудване, изкуствените плавателни канали и т.н.

2. Инфраструктурата – основен структурен елемент на териториалното стопанство.

Инфраструктурата и нейното развитие са от особено важно значение за ръста на производство и потребление във всяка едно териториално стопанство.

Ефектът от нейното изграждане и усъвършенстване се простира не само върху един потребител, а върху цялото население, държавните и частните институции и т. н.

Инфраструктурните съоръжения и обекти са от стратегическо значение за добиването и възпроизводството на териториалните ресурси.

Без наличието на пътища, водоеми и напоителни канали, например, ще е невъзможно саденето, напояването и култивирането на житните култури.

Факт е, че колкото по-развита е инфраструктурата на една страна, толкова повече е развита и икономиката ѝ.

Добрата инфраструктура оказва влияние върху всички териториални ресурси.

Да вземем например работната сила. Тя ще се съсредоточава в тези територии, където има изградена, подходяща за нормален живот, жилищна база, с прилежащите и магазини, заведения, изградени пътища и болници, културни институции и т. н.

Такъв пример е София, тя непрекъснато подобрява своите инфраструктурни елементи, това я прави привлекателна за трудовата сила от провинцията, където инфраструктурата е по-слабо развита и липсват съответните предимства, които предлага големият град.

Привличайки трудова сила инфраструктурата косвено влияе и върху нарастването на териториалното задоволяване на личните и обществени потребности и интереси.

Важно условие, при определянето на инфраструктурата като основен елемент от териториалното развитие, е определянето на нейния капацитет.

Той е от изключително значение, защото превишаването му ще доведе до рязко влошаване на икономическите и социални условия в териториалното стопанство.

Пример за това пътното задръстване в София, явно предишните управници на столицата не са преценили, че населението ще покачва така бързо ръста си, и затова не са предвидили изграждането на дшироки булаварди и квартални пътища.

Отделно, много от тях са в лошо състояние, на места все още има и стари настилки с павета, а дупките и рововете по пътя в крайните квартали са често срещано явление.

Този пример е важен и от гледна точка на това, че показва колко е значимо не само изграждането на инфраструктурата, но и нейното подържане.

Тя е основен структурен елемент на икономиката и от състоянието ѝ зависи прогреса или упадъка на териториалното стопанство.

3. Роля на инфраструктурата заразвитие на териториалното стопанство.

По-горе се посочиха някои от начините, по които инфраструктурата влияе върху териториалното стопанство.

Тези начини повече са насочени към социалното въздействие на инфраструктурата.

В тази точка ще бъдат представени и примери от чисто производствена и стопанска гледна точка.

Както всички ние знаем, България е своеобразен кръстопът между Европа, страните от ОНД и Източна Азия. Това и дава възможност да развие стратегическа транспортна инфраструктура.

Един интересен пример за развитие на териториалното пространство е от последните години е изграждането на втори мост над Дунава при Видин.

Това е точен пример за международно изграждане на инфраструктурен обект.

Той е от изключително значение за България, поради няколко основни причини.

  • първо, изграждането му отвори нови работни места в териториалното стопанство;
  • второ наличието на втори мост позволи по-бързото обработване на товарите и камионите и спести на фирмите милиони лева, които те губеха като престой от забавената обработка на товарите им на единствения КПП с Румъния в Русе;
  • трето, с изграждането на този стратегически инфраструктурен проект увеличи потока на преминаващите товари през България в посока Европа, което пряко се отрази на приходите в бюджета.

Ето как само един единствен обект от инфраструктурата действа многоцелево за развитието на териториалното стопанство.

Увеличава трудовата заетост, приходите в хазната и по-доброто обслужване на транспортната дейност.

Полезността от инвестирането в инфраструктура е отбелязана още от Дж. Кейнс, който първи е препоръчал за повишаване на общото държавно благосъстояние инвестирането в големи инфраструктурни проекти, защото те са ресурсоемки, с комплексен характер и последващо благотворно влияние върху териториалното стопанство на съответната страна.

Използвана литература:

  1. Георгиев, Л., Регионална икономика, НБУ, С., 2012.