Икономическо възстановяване на Западноевропейските държави

Въведение

Резултатите от Втората световна война са още по-трагични и разрушителни от тези на Първата. Френската, немската и английската икономики са тотално сринати.

Въпреки, че икономиките на Франция и Великобритания са силно увредени от последиците от войната, те обаче запазват своят голям потенциал, но постепенно губят своите обширни колонии след края на Втората световна война.

Естествено най-зле е германската икономика. В същото време ясно започват да се открояват две нови икономически системи: пазарната икономика, основаваща се на свободния пазар и капиталистическите идеи на К. Маркс и централизираната икономическа система, изцяло залегнала в развитието на комунистическата идеология, проповядвана от СССР и съюзните му страни.

Много интересен факт е, че именно надпреварата между тези два икономически стандарта, разпалена от старта на студената война, доведе до бурното развитие и на двете икономически системи до средата на 60 г. на миналия век.

Не се коментира много, но неоспорим факт е, че до смъртта на Сталин през 60 г., СССР е била най-мощната и бързоразвиваща се икономика в света.

Едва от началото на 70-те години подемът в руската икономика започва постепенно да изостава от икономическите тенденции в Европа и по света, което повечето специалисти отдават на негативите на централизираното икономическо управление.

В крайна сметка СССР губи своите икономически позиции за сметка на бурното развитие на Западноевропейските държави.

Планът Маршал за възстановяване на европейските икономики

Важен момент от възстановяването на Западна Европа е предложението на САЩ към всички воювали държави да се изгради общ план за икономическото възстановяване на региона.

Той е изложен на Парижкото съвещание на министри на външните работи на САЩ, Великобритания, Франция и СССР през юни-юли 1947 г.

Участниците в бъдещия план се задължават да насърчават свободното предприемачество и развитието на икономическата интеграция помежду си.

Предвиждат се специални ръководни органи от икономически експерти и бизнесмени по изпълнението на плана.

Планът е наречен “Маршал” по името на създателя му, в по-късен етап към него се присъединяват 16 европейски държави – Великобритания, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Дания, Швеция, Швейцария, Норвегия, Люксембург, Австрия, Ирландия, Исландия, Португалия, Гърция и Турция.

Планът влиза в сила през 1948 г., като до 1951 г. САЩ отпускат над 17 млрд. долара инвестиции, които бързо се усвояват.

Особено това важи за западните части на Германия, познати по-късно под наименованието ФРГ, където американските капитали и инвестиции, съчетани с немската точност и прецизност, поставиха началото на една от най-модерните съвременни икономика не само в Европа, но и в света.

Създаване на първите международни икономическиорганизации

Друг важен момент от възстановяването на Западна Европа е създаването и на различни политически и икономически организации, като Международния валутен фонд, Световната търговска банка, Европейската общност, които по един или друг начин подобриха координацията между Западноевропейските държави в областта на икономическите и стопански взаимоотношения.

Друг важен момент, който не е за пренебрегване, е факта, че след Втората световна война се получи своеобразен вакум, свързан с липсата на стоки и услуги.

Именно задоволяването на този естествен вакум даде един първоначален подем на развитие на местните икономики на Западноевропейските предприемачи, които в стремежа да задоволят местното търсене, постепенно преоткриха и съседните пазари, където излизането им беше улеснено от следвоенните договорености.

Това доведе до рязко покачване на оборотните капитали, което естествено рефлектира във вливането на нови инвестиционни средства в икономиките от Западна Европа, последиците от което свързваме с бурния подем на икономически растеж на региона в началото на 70-те години.

Заключение

В крайна сметка възстановяването и развитието на Западноевропейските държави е факт, който се дължи до голяма степен на помощта на САЩ и плана „Маршал“.

Отделно трябва да добавим и интензивното интегриране на европейските държави от този регион в следвоенна Европа, което увеличи значително международните търговки отношения помежду им и създаде предпоставки за взаимно осигуряване на висок икономически растеж.

Използвана литература:

1. Димитров, Д., Н. Кьосева, Сравнителнастопанска история, С., 1996.