Глобалната финансово-икономическа криза от 2008 – 2012 г. – същност, причини, измерения

Въведение

Капиталистическият модел на управление на стопанските процеси показва сериозни слабости в сферата на поддържането на стабилни равнища на икономически растеж на национално и международно равнище през съвременната индустриална епоха.

Трябва да отбележим, че още от Великата депресия насам (1929) светът става често очевидец на сериозни икономически и финансови кризи, които потискат икономическия растеж все по-осезаемо в глобален план.

Именно глобализацията на икономическите процеси днес е в основата на бързото и лесно разпространяване на сериозни международни икономически и финансови кризи, каквато е тази от 2008 г. насам.

Проблемът с изследването на икономическите кризи е много актуален, тъй като това явление в световното стопанство има силно деструктивен характер не само за националните икономики, но и за световните икономически отношения.

В условията на глобализация на стопанските отношения всички големи и по-малки индустриални държави са обвързани сериозно икономически помежду си и кризите се превръщат в един изключителни рисков фактор за тях, независимо в коя част на света възникват.

По този повод в следващите редове ще обърнем повече внимание на последната глобална икономическа криза от 2018-2012 г. и нейните последствия.

1.   Възникване и разпространяване на кризата.

1.1. Великата депресия и настоящата финансово-икономическа криза – паралели и отлики.

Икономическата и финансова криза, на която сме свидетели в момента, произтича от американския пазар на имоти и впоследствие от самата банкова система на тази страна.

Някои автори[1] сравняват текущата криза с Великата депресия от 2009 г., която отново се развива на американска земя.

Трябва да отбележим обаче съществуването и на някои отлики в настоящата криза.

На първо място,Великата депресия е криза, която произтича директно от финансовия сектор настраната, където вследствие на липсата на регулации се стига до раздуването на балон при ценните книжа, от който тръгва срива на фондовата борса в страната и оттам кризата се разпространява не само в банковата система, но и в другите реални сектори.

При настоящатакриза балонът поизтича от съвсем реален сектор – този на имотите в САЩ, който обаче отново е обвързан  с цялата финансова система на страната, посредством ипотечните облигации, с които се финансира покупката и строителство на имоти в тази страна.

Тук отново имамеголеми проблеми с дерегулацията на банките в страната и с други неправилнидействия на държавата в стимулирането на пазара на имоти, които ще разгледамепо-долу, но ефектите от кризата са много по силни в международен мащаб,отколкото ефектите следствие от Великата депресия, които са основно за американската икономика.

С други думи казано – можем да отбележим, че настоящата световна икономическа криза е с много по-силно глобално въздействие, отколкото Великата депресия, и то най-вече върху по-слабите и неразвити пазарни икономики, като българската.

1.2. Модел на възникване на настоящата финансово-икономическа криза.

Някои изследователи[2] на кризата, като М. Тортън дават едно просто обяснение на възникването й в рамките на няколко ключови стъпки:

 Началото на кризата се свърза с неразчетената политика на американското правителство по отношение на стимулиране на американската икономика, която в периода от началото на 20 век проявява признаци на рецесия, които свързваме с проблемите на долара и срива на пазара на високи технологии от края на миналия век в страната.

В рамките на своите действия правителството на САЩ в тясно сътрудничество с Федералния резерв, който изпълнява функции на централна банка на страната, започна плавно намаляване на основния лихвен процент, който през 2004 г. достигна стойност едва 1%.

Отделно правителството реши да стимулира развитието на пазара на имоти в САЩ, тъй като към този момент много от населението в държавата не разполага със свои собствени жилища.

Създадени са програми за финансово подпомагане на такива граждани, дадена е зелена светлина за активизиране на дейността на големи ипотечни компании, като ФредиМак и ФаниМей, които наливат милиарди долари на този пазар.

Банковата система в САЩ също не остава безучастна към това, което се случва.

Безпрецедентно ниските нива на основния лихвен процент създават идеални условия за банките в страната да се формират по-евтини кредитни продукти и да се насочат именно към пазара на имотни ипотеки, тъй като там и има най-голям потенциал за бързо инвестиране на парите.

Ниските лихви по ипотечните продукти на банките и ипотечните институции, като представените две по-горе, бързо привличат вниманието на гражданите и бизнеса и те масово се насочват към ипотечното кредитиране за покупка на жилища или бизнес имоти.

Горните действия на потребителите логично водят до нарастване на търсенето на имоти, а оттам и на пазарната цена, която нараства главоломно от 2001 до 2006 г.

Както във всякапазарна икономика обаче пазарът в един момент започва да се насища и когатотози момент дойде при имотния пазар в САЩ – започна спукването на дългораздувания имотен балон.

Отново тук доголяма степен вина има и недалновидната политика на американското правителство.

Още в средата на 2005 г. то започва бавно да увеличава стойностите на основния лихвен процент, но това води автоматично и до увеличаване на равнищата на задълженията по ипотеките.

В един момент се оказва, че голяма част от раздадените от търговските банки кредити са дадени на хора, които имат лоши кредитни рейтинги[3], т.е. при нормално равнища на лихвите по ипотеките – те не би трябвало никога да бъдат одобрени за кредитиране.

Всички лоши платци преустановяват плащанията към банките и губят жилищата си.

Това води до два сериозни ефекта за пазара на имоти – пазарът рязко се наводнява от имоти и съответно цената им главоломно спада в кратък период за време.

Така изведнъж банките се оказват не само без текущи ликвидни средства, тъй като са раздали милиарди за ипотечни кредити, но не разполагат и с възможност да си върнат парите от ипотечното обезпечение, тъй като имотния пазар е фалирал.

Оттук насетне започват масови фалити на банки и банкова паника в страната, която бързо се разпростира и в други сектори от икономиката.

1.3. Разпространение на кризата извън пределите на САЩ.

Превръщането накризата в глобална следва бързо след като става ясно, че в годините на раздуване на ипотечния пазар в САЩ правителството не е упражнявало никакъв надзор върху неговото развитие.

 В стремежа си да привлекат финансови ресурси търговските банки в страната започват да създават различни дериватни финансови инструменти и ипотечни облигации, с които да привлекат интереса на международните инвеститори.

На практика тези ценни книжа в много случай се гарантират директно с ипотечните права, които банките държат за кредитираните от тях имоти.

Така, когато настъпва сривът на имотния пазар в САЩ, той веднага е последван и от срив в цените на тези ипотечни книжа, като някои от тях се обезценяват напълно и така им се дава прозвището „токсични[4], тъй като те повличат на практика инвеститора в ликвидна криза.

Всички външни инвеститори за САЩ губят милиарди от инвестициите си в ценни книжа, обезпечени с от ипотеките на имотния пазар в страната.

Особено засегнати са страните от Европа, като Англия, Франция, Германия и някои други, които са вложили милиарди в американски токсични облигации.

В Англия още през 2008 г. са налице фалити на банки, като Нортерн Рок и някои други, криза в банковата система изпитва и Франция, а в Исландия например фалират всичките банки в страната, тъй като там икономиката на страната е обърната сериозно към долара и САЩ.

Банковата паника, която се разразява в Еврозоната в този период ограничава сериозни доверието на междубанковия пазар.

Ограничено е силно кредитирането, а това рефлектира и върху реалния сектор – намалява стокооборота в местен и международен план, вкарвайки Европа в една продължителна депресия, както и глобалната икономика в следващите 4-5 г.

2.   Кризата и поуките от нея.

Икономическата криза от 2008-2012 г. показва колко чувствителни могат да бъдат световните икономики на силни международни икономически шокове, като този.

В нашето съвремие обаче се оказва, че не големите развити индустрии страдат от тези шокове, а малките и слаборазвити държави, подобно на България.

Както се вижда от това, което се случи в САЩ – икономиката на тази страна премина с през някои драми и преструктурирания през кризата, но оцеля и се възстанови сравнително бързо.

В Германия проблемите бяха преодолени още в началото на 2010 г. Единствено някои неразумни в своята дългова и бюджетна политика държави, като Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, преминаха през трусовете на дългова криза, но и вече и те се възстановяват успешно.

Не седят обаче нещата така за развиващите се страни. Кризата и нейните въздействия оказаха по-силен негативен и продължителен ефект върху слабите икономики на развиващите се държави.

Например в България, следствие на кризата се регистрираха проблеми, като[5]:

  • сериозен спад в ръста на БВП, спад в промишлеността, като в някои отрасли той достига 50-60%, следствие на проблеми с износа към Европа и други страни;
  • намаляване на търговските обороти в страната и ограничаване на потреблението на стоки и услуги;
  • нарастване на безработицата (11-12%) и липса на инвестиционна активност и ограничено търсене на кредити и т.н.

Отделно възстановяването на БВП у нас се реализира с по-високи темпове цели 2-3 г., след като това бе факт в развитите европейски индустриални държави.

Всички тези ефекти са резултат не само от слабото икономическо развитие на страната, а и от факта, че българката икономика е отворена – тя зависи много от износа си.

Така, когато всветовен план действа криза, която ограничава международния търговския обмен –нашата страна страда, тъй като местното потребление не може да компенсира спадав износа.

Заключение

Очевидно е, че кризи като тази въздействат много на малките неразвити държави.

По този поводтрябва да се търсят механизми за тяхното предвиждане или ограничаване.

Необходими са същои нови модели на отговорно поведение, които да не позволяват тяхното възникванеили да ограничават техните негативни ефекти за международната и локални икономики.


[1] Иванджйски, К., Това е краят на балонния капитализъм, strogosekretno.com.

[2] Кой е виновен за кризата, СИЕЛА, С., 2010 г., стр. 25.

[3] Кой е виновен за кризата, СИЕЛА, С., 2010 г., стр. 27.

[4] Христов, К., В нашите банки няма токсични ценни книжа, marica.bg/в-нашите-банки-няма-токсични-ценни-книжа-news70455.html.

[5] Отражение на световната икономическа и финансова криза върху икономиката на България и приетият анти-кризисен пакет, labour-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=
6:2009-11-19-10-15-40&catid=2:2009-11-19-10-13-08&Itemid=11.