Връзка и различие между регионално развитие и регионален икономически растеж. Двигатели на регионално развитие. Възможни ограничения за постигането на целите на регионален растеж.

1. Връзка и различие между регионално развитие и регионален икономически растеж.

Регионалното развитие на икономиката отдавна занимава специалистите, изследователи на проблемите на локация и развитие на икономиката по региони.

Регионалното развитие по своя характер може да бъде изкуствено или естествено.

Естествено регионално развитие са наблюдава още в древността и обикновено то е свързано с източниците на местни ресурси, които водят до концентриране на различни, но обикновено сродни, стопански дейности в този район.

Естественото развитие на регионалната икономика води след себе си неформално разпределение на дейностите по територията на страната, формирайки по този начин отделни икономически региони.

При изкуственото регионално развитие на регионалната икономика в една страна се наблюдава концентриране на множество ресурси в определение територии, които много бързо спомагат за развитието на местната икономика.

Въпреки това, изкуственото регионално развитие има и един основен недостатък.

Много често при опита да се постигне планирано регионално развитие се предприемат инвестиции в градежа на инфраструктура и производствени мощности, които не отговарят на местното ресурсно обезпечение, както и на възможностите за абсорбиране на по-голяма част от произведената продукция от местните потребители.

По своя характер регионалното развитие предполага количествено разрастване на производствената дейност на една територия, което включва в себе си изграждане на инфраструктура (пътища, електрификация, водопровод, телекомуникации и т.н.), производствени мощности (заводи, цехове, работилници, добивни предприятия и т.н.), административни органи с цел развитие на местната икономика, като свободните зони, митнически складове, публични складове, борси и т.н.

Дотолкова, доколкото регионалното развитие е съзнателна форма на целенасочена дейност на регионалното общество, то оформянето на каквото и да е определение за регионално развитие изисква на него да се гледа като на състояние, при което контролирани от човека фактори водят до рационалното използване на ресурсите в полза на местното население.

Регионалното развитие от тази гледна точка е изключително важно за развитието на общото икономически и социално положение в локалния регион.

Основна черта на регионалното развитие е, че то води след себе си регионален икономически растеж.

Регионалният икономически растеж по своя характер представлява качественото проявление на регионалното развитие.

Това е и основната разлика между тях, защото регионалното развитие е свързано с количественото изменение на икономическите параметри в региона, свързани с изграждането на нова инфраструктура и производствени мощности, а регионалния икономически растеж отчита качествени характеристики, които измерват обикновено обема на паричните транзакции в региона, нарастването на доходите в региона, увеличаването на заетостта и т.н. – все показатели, които пряко са повлияни от ръста в регионалното развитие.

Безспорно обачетези две явления са свързани помежду си, защото регионалното развитие води следсебе си и регионален икономически растеж, който пък от своя страна обуславянатрупването на нови свободни капитали, чиято реинвестиция в местната икономикапък на свой ред подпомага разширението на регионалното развитие на територията.

2. Двигатели на регионалното развитие.

Изменението в регионалния икономически растеж и развитие оказват най-силно влияние върху местните жители и стопански субекти, както и върху териториалните административни единици в региона.

Към днешна дата е доста разпространено схващането, че нарастването на населението е основният показател, водещ до прогрес и развитие на региона.

Този факт обаче не винаги е показателен, защото случвало се и обратното положение, когато множеството не само не обуславя регионален просперитет, но дори и обратното – повсеместно обедняване.

Ето защо, някои наши специалисти препоръчват като по-приемлив фактор за регионално развитие и регионален икономически растеж да се посочи нарастването на местните доходи на населението.

Подобно твърдение не е далече от истината, защото се основава на Кейнсианските теории за ролята на парите в стимулирането на икономиката, а именно, че по-високите доходи на населението ще повлияят на неговото потребление, което също ще се повиши и съответно ще доведе и до ръст на производството на местни услуги и продукти, което пък съответно  е свързано с развитието на нови производствени мощности, инфраструктура и т.н.

Естествено не бива да се забравя, че естествени и важни предпоставки за развитието на регионалната икономика имат количеството и качеството на всички налични производствени ресурси в региона.

Това могат да бъдаткакто естествени източници на ресурси – природни богатства, полезни изкопаеми идр. подобни, така и изкуствено създадени ресурси – инвестиционни капитали,обучени работници, административни и данъчни за облекчения за бизнеса и т.н.

За да се събуди местната икономика в региона, ще е необходимо и повишаване на жизнения стандарт на местното население, който да привлече нови производствени сили, които на свой ред да доведат до ръст в регионалното развитие.

Естествено възможене и обратен път – посредством насърчително инвестиране на средства в региона,които да разширят регионалното му развитие и от там в крайна сметка даспособстват за увеличени на регионалният икономически растеж.

3. Възможни ограничения за постигането на целите на регионален растеж.

Стимулирането и ограничаването на регионалното развитие е важна предпоставка за реализирането на общата концепция за развитието на регионален просперитет.

Както стимулите, така и ограниченията трябва да бъдат внимателно използвани, за да ненавредят на заложените цели за регионален икономически ръст.

Едно такова позитивно ограничение, което може да доведе до ръст на регионалното развитие в едни район е забраната за износ на сурови природни ресурси или производствени материали, местен добив.

Това ограничение на практика ще насочи местните износители към преработката на тези суровини в готова продукция, което ще бъде свързано с построяването на производствени мощности, изграждане на инфраструктура за превоз и други мероприятия, имащи отношение към регионалното развитие и икономическия ръст.

Често пъти в развитите региони икономиката “прегаря” на макроикономически език, т.е. стига се до свръхпроизводство, което не може да се реализира и се получава обратен ефект за регионалното развитие, защото фалират фирми, намаляват се доходите на населението и се стига до миграция на трудовия ресурс, което например в България е основен проблем от години.

Ето защо за да се стимулира регионалното развитие и икономическия растеж в нормални граници, трябва да се намери начин те да се ограничават откъм използвани налични производствени ресурси.

Най-разпространено такова ограничение например е вдигането на местните данъци и такси, което ще доведе на изземване на инвестиционен капитал от местните икономически субекти, което пък от своя страна пряко ще повлияе върху тяхната способност да инвестират в нови производства, а от там това ще се отрази и върху ръста на регионалното развитие и регионалния икономически ръст.

Естествено възможни са и други ограничения, но те трябва да бъдат много добре прилагани, защото за разлика от стимулирането, ограничението може да има и обратен ефект върху регионалния просперитет.

Използвана литература:

  1. Георгиев, Л., Регионална икономика, НБУ, С., 2009 г.